Българските депутати доказаха на практика твърдението, че ако се прави едно и също отново и отново, не може да се очаква различен резултат. Днес те се събраха в пленарната зала за шести опит да си изберат председател, който отново се оказа неуспешен.
На гласуване отново бяха подложени кандидатурите на Наталия Киселова от "БСП-Обединена левица", Петър Петров от "Възраждане", Рая Назарян от ГЕРБ и Силви Кирилов от ИТН. На балотаж отново отидоха Силви Кирилов от "Има такъв народ" и Рая Назарян - ГЕРБ-СДС, но никой от тях за пореден път не събра нужното мнозинство.
Депутатите от ДБ не участваха в гласуването на балотажа. "Нашата част на парламентарната група (ДБ е част от коалицията ПП-ДБ, станала втора на изборите) няма да участва", каза Божидар Божанов от "Да, България", като подчерта, че те имат само 18 гласа, от които реално този избор не зависи.
Следващият седми опит за избор на председател на парламента ще бъде в четвъртък, 28 ноември.
Така на практика сме свидетели на най-дългото в историята на българския парламентаризъм първо заседание, което се точи от 11 ноември. Това блокира работата на законодателния орган, както и възможността президентът да връчи първия проучвателен мандат за съставяне на правителство на победителя в парламентарните избори от 27 октомври - ГЕРБ-СДС. Според конституцията "президентът след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство". Така се връчва първият проучвателен мандат. Парламентарните групи, с които трябва да се консултира президентът, обаче все още не са официално обявени, тъй като те трябва да бъдат изчетени от председателя на парламента.
На 26 ноември Конституционният съд допусна за разглеждане петте искания за частично или пълно касиране на изборите за 51-во Народно събрание, внесени от ПП-ДБ, „Възраждане“, ИТН, БСП и „Величие“. Съдът разпореди да бъде извършено повторно преброяване на машинния и хартиения вот в 1777 секции. Резултатите от проверката на вота трябва да са готови до 10 януари 2025 г.
Снимки: БТА, БГНЕС
Президентът Румен Радев проведе телефонен разговор със специалния представител на ЕС за диалога Белград - Прищина и Западните Балкани Мирослав Лайчак. По време на разговора бяха обсъдени аспекти от процеса на европейската интеграция на държавите от..
На срещата с председателя на Еврокомисията бе важно да потвърдим взаимното доверие между новото българско правителство и новата комисия. Това каза пред журналисти премиерът Росен Желязков след среща в Страсбург с Урсула фон дер Лайен. "Споделихме..
На 22 януари 2022 година започна вторият петгодишен президентски мандат на Румен Радев. "Пътят на България отвъд вътрешните и международни кризи изисква трезва оценка на предизвикателствата и системни действия от институциите в защита на..
На срещата с председателя на Еврокомисията бе важно да потвърдим взаимното доверие между новото българско правителство и новата комисия. Това каза..
Президентът Румен Радев проведе телефонен разговор със специалния представител на ЕС за диалога Белград - Прищина и Западните Балкани Мирослав Лайчак. По..
На 22 януари 2022 година започна вторият петгодишен президентски мандат на Румен Радев. "Пътят на България отвъд вътрешните и международни кризи изисква..