Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения?
Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с която Националният етнографски музей в София предлага на многобройните си посетители съвременен и атрактивен прочит на един от най-светлите празници в годината.
Днес всичко, което символизира Рождество Христово, може да се намери на една ръка или на един клик разстояние. Но какво е било значението му за хората в миналото, с какви дейности е било изпълнено ежедневието им в дните от Игнажден, когато се е замъчила Божата майка до деня, ознаменувал раждането на Млада бога? Знаем ли днес какво се крие зад числовата символиката на ястията, които поставяме на празничната трапеза? Как са изглеждали благопожеланията за дома и семейството във време, когато не е имало Интернет и мобилни комуникации? Кога елховите дръвчета и подаръците стават неделима част от празника?
Как вярата и обичаите оцеляват във времена на войни, атеизъм и икономическа криза? Как в забързаното ни ежедневие днес, между коледни промоции и гръмки заглавия за насилие и омраза, отново да върнем смисъла на коледния дух в домовете и сърцата си? Тези и много други въпроси търсят своите отговори в експозицията на Националния етнографски музей.
Любопитни експонати от близкото и по-далечното ни минало, снимки, извадки от пресата, спомени и истории на няколко поколения допълват представяния разказ на специалистите от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей. Изложбата може да бъде разгледана до края на месец януари 2025 г. в залите на Националния етнографски музей.
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни пътешественици, халвата е била разпространен десерт по българските земи още през XVI век . Нашенската й..