България би могла да открие културен център в Румъния, например в Тимишоара, а неговото съществуване би създало интерес към българската култура и българите въобще. Това сподели пред Радио България Янку Берчану - румънец, който от 20 години преподава география в гимназията на най-голямото село с етнически българско население в Банат – Стар Бешенов, където учениците изучават български език като майчин.
Янку Берчану е роден в Оравица, в окръг Караш-Северин в мултиезично и мултиконфесионално семейство. Той говори с любов за етническото и религиозно разнообразие на Банат, неотделима част от което са и банатските българи. Припомня как българите от Стар Бешенов са помагали на протестиращите по време на Румънската революция в Тимишоара през 1989 г. или как събират дарения, когато през 2005 г. има големи наводнения в Банат.
"Така и не се научих да говоря добре български, но разбирам всичко. Други приятели ми казват: да, българите са те научили само да слушаш, а не да отговаряш. Бързо си намерих приятели, помогнаха ми, повишиха ме. На практика цялата ми учителска кариера премина там. Първата ми учителска диплома се базираше на един педагогически експеримент, в който представих съвременни стратегии на преподаване в гимназията в Стар Бешенов и веднага трудът беше публикуван от издателство "Евростампа". Община Стар Бешенов ми помогна с разходите по издаването – разказва ни Янку Берчану.
Освен това през 2018 г. се записах за докторантура, воден от желанието да дам научна форма на наблюденията си. През 2018 г. вече имах 14-годишен опит в Стар Бешенов и в Ченад. Развих докторска теза за насърчаването и запазването на идентичността сред етническите малцинства в окръг Тимиш в контекста на трансграничната политика на Румъния. Получи се книга от около 400 страници, в която съм цитирал почти 600 библиографски и други източника на информация. Беше тежка работа, но я върших с хъс и оптимизъм. Получих докторската си степен през 2023 г.”
Янку Берчану споделя, че измежду малцинствата в Румъния българите най-добре говорят румънски. Напомня, че в исторически план - още от Средновековието, българи и румънци/власи си сътрудничат много добре. Войните от 1913 г. и 1916 г. смущават това взаимодействие, но Добруджанският въпрос е разрешен през 1940 г. с Крайовското споразумение. Оттам нататък държавите не са имали вражди. В по-ново време се движат в пакет в НАТО, ЕС, шенгенското пространство. Но докато през Средновековието българите са оставили значителен културен отпечатък в региона със своята държава, със славянската писменост и т.н., днес те са сянка на това, което някога са били, констатира Берчану.
Как се развива българската общност в Банат в модерния период от развитието на Румъния?
"В окръг Тимиш езикът, културата и особеностите на католическите българи са много добре запазени. В Сърбия те са били предимно асимилирани. Мисля, че това се е случило лесно и поради близостта на двата езика. В Румъния обаче те бяха запазени. Спомням си, че първият вестник, отпечатан на български език от жителите на Банат, се появява във Винга, на винганския диалект.
Излизат няколко броя, след което печатането беше преустановено, а пресата на български език се завърна в Тимишоара с нова сила в междувоенния период при управлението на крал Карол II. Краят на XIX век е периодът на пробуждане на националното самосъзнание, когато се появява българската писменост с латиница, а в междувоенния период на територията на Румъния, при управлението на румънския крал, има възраждане.
Комунистическият период е в началото си благоприятен за етническите малцинства. В градовете Стар Бешенов, Винга, Брещя са организирани училища на български език, на банатски диалект, с латиница. Но по времето на Николае Чаушеску и неговия режим, който беше смесица от легионерство, ксенофобия, тоталитаризъм, облечен във формата на фалшив комунизъм, повечето етнически малцинства пострадаха и имаше опити да се румънизират имената им.
Например, можехте да наречете сина си Пали, но в задължителната лична карта трябваше да пише Павел. Можехте да кажете син на Гиузи, но в личната карта трябваше да бъде Георге. Което според мен е аномалия.
В професионалната си кариера съм виждал в каталозите за връщане към българските имена – продължава разказа си Янку Берчану. – Румъния приема или няма проблем българите да пишат имената си в официалните документи така, както ги произнасят, както се наричат. Издаването на българския вестник "Банатски български гласник" е спряно по време на комунистическия период и има възраждане веднага след революцията, когато е основан Съюзът на българите в Банат - Румъния, под ръководството на банатския българист Карол Матей Иванчов, подкрепен от Николае Марков, който е редактор на новия български вестник "Наш глас". Тогава настъпва бум на културни дейности, контакти и събития с активна роля за запазване на идентичността на етническите малцинствени общности.
За нас като държава Румъния, е много добре, че българите пишат на своя език. Най-добре е да мислиш на майчиния си език и всяко писание, всяко литературно произведение, независимо дали се появява на унгарски или български език, може да има стойност и можем да се гордеем, че се е появило в нашата страна.”
В постсоциалистическия период в региона се наблюдават демографски тенденции, характерния за цяла Югоизточна Европа. Младите хора емигрират в големите градове или в чужбина. Старите хора си отиват. Раждаемостта е по-ниска. Постепенно в Стар Бешенов румънци купуват къщите и се заселват. Днес, в танцовите ансамбли на селото има и румънци, които са се научили на българските хора или песни, разказва събеседникът ни.
След пълното присъединяване на двете страни към шенгенското пространство от 1 януари 2025 г. Янку Берчану очаква да се интензифицират контактите между българи и румънци. А правителствата на двете държави биха могли да имат по-голяма амбиция да развиват големи инфраструктурни проекти заедно. Румънският преподавател в гимназията в Стар Бешенов обаче отбелязва, че двете държави почти нямат медии, които да са ориентирани към другата страна, както например прави румънската редакция на Радио България.
"В румънската преса много малко се говори и пише за България, а не знам колко България говори за Румъния. Очевидно е, че медиите биха могли да помогнат за затвърждаването и укрепването на отношенията между двете страни, със или без Шенген, и вярвам, че Шенген ще улесни и достъпа на журналистите до двете страни на Дунав.
Ако икономическите и политическите интереси се засилят, засилването на политическите и икономическите контакти със сигурност ще донесе повече статии, повече медийни предавания за Румъния в България и за България в Румъния. Друг проблем са книгите.
Аз съм страстен читател на литература. Потърсих българска литература, преведена на румънски език, и намерих много томове, отпечатани през 50-те и 60-те години на миналия век. Това беше периодът в началото на комунизма, когато имаше желание да се сближат народите от Източна Европа, от социалистическия лагер, и бяха направени много добри преводи.
Сещам се за романа "Козият рог". Сещам се за книгите на Иван Вазов, който според мен е много талантлив писател, един от големите писатели, които тази част на света ни е дала. И мога да кажа, че като румънец чувствах книгите на Вазов много близки.
Дори се гордеех, че чета за българските революционери и тяхното дело на румънска земя, на познати за мен места. Но сега, ако отида в книжарниците, не мога да намеря българска литература, преведена на румънски. Не знам колко румънска литература се превежда в България.
Знам, че е превеждан Картареску, но мисля, че трябва да се направи крачка към превеждането на книги от български на румънски и обратно. Мисля, че хората на културата и любителите на книгите могат да се сближат. Това няма да е лесно.”
Заключението на Янку Берчану е призив и към двете държави да инвестират свои средства, за да развият културните си връзки с другата страна и да утвърдят присъствието на своите творци зад граница. Според него българите и румънците все се опитват да правят неща с европейски пари, с "парите на другите”.
"Само организирайте един български филмов фестивал и вижте колко зрители ще има! Ако отворите онлайн медийни канали със заглавия, с преводи на румънски език, ако покажете нещо хубаво, нещо интересно, ще видите, че ще има много посещения!”, заключава Берчану.
Снимки: Владимир Митев, личен архив Янку Берчану, проф. Георге Татов, БТА
Като спасителен център за диви животни и през тази година Столичният Зоопарк приюти сърни, пострадали от катастрофи, щъркели, които не могат да летят и дори нилски крокодил. Сред настанените животни са и конфискувани ценни екзотични птици..
Заради военни конфликти, през 2024 г. четири хиляди деца от Сирия, Афганистан и Мароко са потърсили закрила в България . Данните са от доклад на УНИЦЕФ , според който 2024 година e "една от най-пагубните за децата в условия на конфликти" в цялата..
В неделя, над повечето райони в Западна и Централна България облачността значително ще се разкъса и намалее и ще бъде предимно слънчево и почти тихо. В сутрешните часове на места в равнините и низините ще има намалена видимост и на отделни места..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..