Зетят на Константин Велики (306-337 г.) - император Ликиний (311-324 г.), имал зъдължението да охранява долния Дунав от нашествия на варварите. Той жестоко преследвал християните и през 315 г. негови жертви станали мъчениците Ермил и Стратоник.

Свети Ермил бил дякон, а Стратоник - воин, който станал свидетел как затвореният в тъмница Ермий разговарял с един ангел. Той повярвал в Христа и станал приятел на св. Ермил.

След като били жестоко измъчвани, двамата християни били удавени в реката. Телата им били намерени на 18 стадии от Сингидунум, днешен Белград.

Свети Максим Кавсокаливит станал монах на 17 годишна възраст. Изпълнявал обета си за послушание в Лаврата на свети Атанасий на Света Гора (Атон). За да прикрие своите аскетични подвизи на пост и молитва и да избегне известността, той се държал като юродив. Скитал от място на място като лунатик, а когато се премествал, той си изгарял колибата, затова и бил наречен „Кавсокаливит” (от гръцки „Изгори-колиба”).

Когато свети Григорий Синайски пристигнал на Атон убедил свети Максим да заживее на едно място, та другите да могат да се облагодетелстват от неговия духовен опит. Свети Максим си избрал пещера близо до известния старец Исая.

Напуснал своето уединение едва преди смъртта си и се заселил до Лаврата на св. Атанасий, където предал душата си на Господа на 95 годишна възраст (+ 1354). След неговата смърт, както и приживе, св. Максим бил прославен от много чудеса.