Боянската църква ще бъде привлекателен център за делегатите на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО, които ще се съберат в София през юли тази година. Храмът "Св. Никола и св. Пантелеймон" е един от културните символи на България и е в списъка със забележителности, които страната ни като домакин ще представи пред участниците във форума.
Боянската църква впечатлява със забележителните си средновековни стенописи, между които ктиторските изображения от 1258/59 г. на севастократорската двойка Калоян и Десислава и на българското владетелско семейство от това време – цар Константин Тих Асен (1257-1277 г.) и царица Ирина. Стилът на стенописите е свързан с традициите на Търновската живописна школа от ХІІІ в. Неизвестният майстор на изображенията се придържа към класическата иконография.
Любопитен факт е, че в църквата се намира и първият стенопис с лика на скромния отшелник от Рила планина и небесен покровител на българския народ св. Иван Рилски, който е от 1259 г.
От същата година е и стенописът със сцената Тайната вечеря (за сравнение и Леонардо да Винчи работи по своя стенопис “Тайната вечеря" през 1495 г.). Композицията на този стенопис в Боянската църква е по-различен. Исус е изобразен в ляво, а освен това присъстват само 11 апостоли. Юда е изобразен сякаш лежи на масата и е обозначен, че е той, включително по това, че е без ореол на светец. Друг интересен елемент е храната на масата, която включва ряпа и лук – храна, която по-скоро се свързва с традиционната кухна на България, и не е част от евангелското описание на сцената.
"Мащабите, с които са нарисувани хората съответстват напълно на мащабите на една реална личност. Дори и на местата, където се налага фигурите да са умалени, в тях има триизмерност, движение, перспектива – всичко това комплексно за първи път в света се намира в Боянската църква“ – казва историкът и уредник в Боянската църква Станимира Дойчинова пред програма "Радио София" на БНР.
Вижте още:
Снимки: boyanachurch.info, historymuseum.orgНа 12 февруари Православната църква чества църковните светители свети Мелетий, архиепископ Антиохийски и свети Антоний, патриарх Константинополски. Двамата са епископи, възглавяващи отделни църковни общности, пастири, учители,..
На 11 февруари Православната църква чества паметта на Свети свещеномъченик Власий, еп. Севастийски и свети мъченик Георги Софийски Нови. Свещеномъченик Власий живял в областта Кападокия - Мала Азия и бил епископ на град Севастия. По време..
На 10 февруари Православната църква чества свети свещеномъченик Харалампий Чудотворец. Свети Харалампий пострадал в началото на III век, при римския император Луций Септимий Север (196-210 г.) в гр. Магнезия (дн. Магнисия) в Тесалия) където..
На 11 февруари Православната църква чества паметта на Свети свещеномъченик Власий, еп. Севастийски и свети мъченик Георги Софийски Нови...
На 12 февруари Православната църква чества църковните светители свети Мелетий, архиепископ Антиохийски и свети Антоний, патриарх Константинополски...