С апломб разпространяваме в социалните си профили гръмки "новини" за седемте огромни маслени портрета на български оперни певци в Ла Скала или за първата българка концертмайстор на новогодишен концерт на Виенската филхармония. Ала понякога оставяме затрупани под лековатото ни отношение и склонност чрез сензации да помпаме национална гордост важни постижения на бележити сънародници. Сред тях ще открием драматичната съдба на т.нар. "Българска роза" – първата родна дива, пяла в световноизвестния милански оперен театър.
Елена Доскова-Рикарди очарова главния диригент на Ла Скала Артуро Тосканини с вълшебния си драматичен сопран, огнен темперамент и чист тон, които я издигат до първостепенна оперна певица. Под неговата палка през 1929 г. българката дебютира на световната оперна сцена в ролята на Лиу от "Турандот" на Джакомо Пучини.
"Родена съм в София през 1898 г. и от малка се изявявах като певица. Затова приемането ми в Музикалното училище ми се видя съвсем естествено. Започнах при Иван Вулпе, който с търпение отваряше все по-широко хоризонта пред мен. През 1920 г. ни предстоеше дипломиране и подготвяхме голям концерт. Имаше много гости, между които и Александър Стамболийски (министър-председател на страната по това време-бел.ред). Той беше възхитен от моето изпълнение и пожела да говори с родителите ми. Обясни им, че може да ми уреди стипендия за чужбина и смеейки се, постави условие да се върна след това в България. Благодарение на него аз заминах за Италия."
Този разказ на Елена Доскова се съхранява в книгата "По златна пепел аз вървях" на Мария Семерджиева. В Рим и Милано бъдещата оперна звезда намира изтъкнати педагози в лицето на Алфредо Мартини и Джузепе Фатуа, а на една от срещите, организирани от музикалната фирма "Паладжи" за прохождащи актьори, съдбата я събира с великия Джакомо Пучини.
"Той лично ми акомпанира, беше изключително мил и внимателен – припомня думите й Магдалена Гигова в рубриката "Адресите на любовта" на програма "Радио София" на БНР. – Каза ми, че заминава за Париж, но щом се върне, ще бъда под негова закрила. За мен, непознатата българка, звучеше много окуражаващо – та това беше оценка и обещание за съдействие на гения Пучини. Повярвах в силите си, вече работех по-упорито и като че ли ми пораснаха криле. Маестрото много ме хареса за премиерата на "Бътерфлай" в Ла Скала. Очаквах с голямо нетърпение завръщането му, но в една ноемврийска студена сутрин вестникарчетата от рано викаха с пълно гърло по улиците на Милано – La morte di Puccini! Е’ morto il Maestro Puccini! (Почина маестро Пучини-бел.ред.)"
Прз 1924 г. в римския театър "Елизео" тя влиза в ролята на Сантуца в "Селска чест" на Пиетро Маскани. Следват изяви на сцената в град Трани, където е Мадалена в "Андре Шение" на Умберто Джордано и в неаполитанския театър "Сан Карло" като Мими в "Бохеми" и Чо-чо-сан в "Мадам Бътерфлай" на Джакомо Пучини. В Ла Скала, освен в "Турандот", се изявява в "Селска чест" и "Бохеми" в партньорство с големите тенори Аурелиано Пертиле, Бениамино Джили и Джовани Манурита.
За съжаление, не след дълго е споходена от най-голямото нещастие, което я изважда завинаги от бляскавия живот на оперните звезди.
"Преди края на операта (премиерата на "Андре Шение" в Генуа – бел. ред.) Елена Доскова-Рикарди внезапно получава силни болки в стомаха – разказва Магдалена Гигова. – С неимоверни усилия успява да завърши участието си, защото е професионалист и след последната завеса пада на пода. Малко по-късно е на операционната маса, а диагнозата е остър перитонит – нещо, което не търпи отлагане. За съжаление, операцията е извършена непрофесионално и след това тя получава пъпна херния, която, според тогавашната хирургическа наука, не подлежи на втора операция и повече не може да пее."
Един от спомените, който пази до края на дните си, е свързан с Артуро Тосканини. Споделя го и със своя ученик – тенора Божидар Николов.
"Диригентът бил изключително строг на репетиции и често ги наричал "гъски" – предава разказа на някогашния ученик Магдалена Гигова. – На един спектакъл на "Андре Шение" тя сбъркала текста и влязла ненавреме. Уплашена, че маестрото ще я направи на нищо, в паузата избягала в неговата стая да му се извини. По коридорите на Ла Скала бутнала летящите врати и кого ударила? Маестро Тосканини! Започнала да му се извинява за неловката ситуация и най-вече за това, че е объркала текста и встъплението. Но той я назовал "Българска роза" и ѝ казал: "Вие трябва 120% да сте готова на репетициите, а на спектакъл може да се случи всичко. Живи хора сме, нищо не е станало, не сте сбъркали."
Докато Елена Доскова е на върха на славата си, почититателят на оперното изкуство и чест посетител на Ла Скала командоре Франческо Рикарди завладява сърцето й. Не след дълго я дарява с фамилията си, а когато настъпва драматичният край на нейната кариера, я придружава в България. Търговецът и бившата певица заживяват в софийския квартал "Княжево" в подножието на планината Витоша. Няколко години по-късно в Италия е обявена амнистия за противниците на Мусолини и някогашният враг на режима се завръща в родината си, за да намери смъртта си в загадъчна катастрофа месец по-късно.
Съдбовните удари следват един след друг – невъзможността да пее, загубата на голямата любов сякаш се оказват недостатъчни за Елена Доскова – Рикарди. Така, след комунистическия преврат през 1944 г., новата власт не й спестява нищо от методите си за разправа с, както ги нарича, политическите врагове.
"Третият удар е след 9 септември, когато властта конфискува в полза на държавата всички имоти, които си е купила със спечелените от операта пари, с изключение на къщата в Княжево – добавя Магдалена Гигова. – Идва и нова беда – тя никога не се е занимавала с политика, обаче е изпратена в концлагер. Няколко месеца по-късно е освободена, но ужасът и унижението остават много задълго в съзнанието ѝ. Към всичко това се прибавя и липсата на средства, защото тя няма нито заплата, нито пенсия."
Отдава се на преподаването и до последния си миг остава елегантна дама, на която не липсва доза артистично кокетство. "Има многобройни ученици, тя пръска знания с пълни шепи и те наистина правят една прекрасна оперна и оперетна кариера", казва Магдалена Гигова. На 88 години си отива от този свят – до последно обградена от портретите на великите оперни певци в дома си, с които е имала привилегията да дели една сцена.
Текст: Диана Цанкова (Използван е материал на Магдалена Гигова, излъчен по "Радио София" на БНР)
Снимки: Държавен архив - Габрово, архивНидерландката Естер Вилемс продължава да привлича хора от различни градове и националности в своя клуб за български народни танци, създаден в Хага и носещ името "Зора". Основан е през 2017 година и още тогава в него се записват 13 души, които с..
Преживяваше в междинен свят, издигнат над дребнавостите на материята, ала с допусната до Божия промисъл душа. С прилепени до земята нозе отваряше сърцето си за птиците и слушаше с наслада гъшия хор. А в белотата на картона привиждаше лицата на велики..
След като посвещава 23 години от живота си на Кралския военноморски флот, британецът Дарен Картър решава да се уволни през 2013 г. Признава, че в продължение на години се е носил без посока през "бурните води на живота" - от работа..
Иконописец и учител – неизменно споменаваме тези две думи, когато се опитваме да възкресим от забравата на миналото художник, направил първите си стъпки..