През 2024 г. Националният исторически музей (НИМ) проведе изследвания на 22 археологически обекта. През сезона са открити над 1400 артефакта от праисторията до Средновековието, като най-значимите са показани в специална експозиция "Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2024", в Залата за временни експозиции на третия етаж на музея.

Археологът Филип Петрунов от Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките (БАН) участва като ръководител или зам.-ръководител в 3 от проучванията. За щастие те са системни – в столицата на Добруджанското деспотство разкопките не са прекъсвани от 2004 г., в крепостта Лютица край Ивайловград се работи от 2002 г., а в Кокалянски Урвич край София археологическите разкопки са подновени след 2008 г., разказа ученият пред Радио България.

В Калиакра под ръководството на директора на НИМ доц. Бони Петрунова, се проучва цитаделата на укрепената територия. Тя достига своя разцвет през XIV век. Буквално е стъпила върху римската градска структура, улици, канализация от I и II век. При варварските нашествия около VI век мястото е било обезлюдено. От българското средновековие се откриват множество луксозни съдове както византийски, така и българско производство, дори внос от Испания и Италия, които са служили в бита на представителното градско население, обяснява изследователят. Разкрита таверна, разположена на главната улица, показва употребата на луксозни от днешна гледна точка храни като морски дарове. Впечатляват раковините от черноморски стриди.

"Това вероятно е била най-евтината храна, морските дарове, всякакви мекотели и ракообразни, както и някои видове риба. Но така или иначе в тези условия там това е било неизбежна необходимост да се добива от всичко, което дава морето и е било част от ежедневната кухня. Не може да се прецени на този етап, без запазени писмени сведения, каква себестойност е имал килограм от тази храна. Факт е, че добиването ѝ е трудно и пътят ѝ до трапезата е доста трудоемък, което несъмнено би следвало да повиши нейната себестойност."

Крепостта Лютица днес се намира близо до границата на България, Турция и Гърция и от нейните стени има чудесна видимост и към трите страни. Само на 45 км от Одрин, мястото е било стратегическо и за Византия, и за Търновското царство.

"През 2024 г. открихме една от първите емисии, които отсича цар Иван Александър (управлявал от 1331 до 1371 г. – бел.ред.). Монети с изображението на царя и неговия най-често използван в иконографията на монетите син Михаил Асен, с изображение на портите на Царевец. Медна емисия, използвана обаче до много късно като накит, което означава, че самото население там е имало определени симпатии, за да носиш ти подобно нещо върху дрехите си на показ. Друг много интересен феномен, който откриваме на Лютица е едно системно орязване на сребърните монети, "турнезета", които се наричат на латинските княжества – Ахейски принципат и Атинското дукство. Като по този начин изцяло са заличени техните имитати. Не се вижда нито една буква. Това е масово явление на тези сребърни монети. Единствено се запазва централната част на монетата, където е представен кръстният знак. Бихме могли да интерпретираме това като още едно доказателство, че те са искали да се дистанцират от латинците на Балканите и да подчертаят своята принадлежност към Търновския трон", разсъждава ученият.

Находките показват, че вероятно Лютица е била превзета и разрушена от Ахейското княжество през XIII век. Рицарите се опитвали със сила да наложат техния католически обряд на християнството. След това градът никога не се възстановява в предишната си значимост като епископски център.

"Може би най-интересното, което може да се види в момента в експозицията на Националния исторически музей, е една реконструкция, която успяхме да направим с художници от Варна – Марина и Николай Русеви, които на база на заснеманията, които документирахме, реконструираха едно ателие за производство на керамика. В руините открихме 3 грънчарски колела, различни стопилки от самата глазура, която се нанася при второто изпичане на съдовете, един изцяло запазен гребен за нанасяне на гребенчата украса. И вече категорично можем да твърдим, че голяма част от луксозната керамика, която откриваме там, не е импортна, а е произведена на място."

През лятото на 2024 г. в цитаделата на Кокалянски Урвич бе открита църква-гробница с двама погребани мъже и малко момиче. Нейният реконструиран образ, както и златен пръстен тип инсигния, който е бил притежание на управителя на крепостта също са показани в представителната изложба на НИМ.

• Най-новите археологически открития в Урвич съживяват легендите за цар Ясен 

"Важният факт за Кокалянски Урвич е, че за пръв път се открива гроб, освен с костните останки, и със специфичните накити – символ на царската власт. В познатите ни изображения от църкви и в Четвероевангелието на Иван Александър само царските особи се изобразяват с такива. Става въпрос за така наречените перпендули – вид накит за глава, който се пришива към шапката или кърпата на главата и се позиционира свободно над слепоочията. Това дете е положено с две такива перпендули, изработени специално спрямо неговия ръст, така че да попадат на правилната височина. Едната от тях е ажурна сфера, която символизира слънцето, а другата е лунула, която пък представя луната, изобразена с известния знак за безкрайност – хоризонталната осмица – една много дълбока символика, която тепърва трябва да прочетем и осмислим. 

Погребението на детето с тези перпендули и иконографията на открития пръстен ни насочват към определени изводи, които се надяваме в най-скоро време да успеем да обобщим и съпоставим с антропологическия анализ, който пък ни насочва към определени възраст и съответно конкретни исторически личности, и да можем да излезем с една добре защитима теза, на кого е принадлежало. Това е много ценно за археологията – не просто да откриваме предмети, а да открием историята зад тези предмети", посочва археологът.

Изложбата "Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2024" представя изследванията на археолозите на широка географска площ – от поречията на реките Струма и Места, през Родопите и Сакар, до Черноморското крайбрежие и Добруджа. Проучвани са селища и надгробни могили, антични и средновековни крепости, а представените находки ни водят на уникално пътуване през времето и богатото минало на България.

Съставил: Иво Иванов