Преди близо 40 години, Българските православни църковни общини (БПЦО) в Западна и Средна Европа били обособени в няколко града – Будапеща, Мюнхен, Виена, Стокхолм, Малмьо, Осло и Париж. Първоначално, седалището на българския Западноевропейски митрополит Симеон, който ги обгрижвал духовно било в Будапеща (1986 до 1994 г.). Постепенно, с разрастването на епархията и преименуването ѝ на Българска източноправославна епархия за Западна и Средна Европа, от 1994 г. митрополитът се установява в Берлин. След приемането на страната ни в Европейския съюз, с разрастването на българската диаспора, църковните ни общности, започват да се множат и днес наброяват 43. През последните години, по официална статистика, само в Германия българите са над 400 000, но тъй като българските граждани не са задължени да се регистрират в нашите дипломатически мисии в чужбина, точният им брой вероятно е много повече. В Испания неофициално са над 200 000, в Италия около 150 000, а във Великобритания към 390 000.
Постепенно, с дарения и със съдействието на емигрантските организации и Българската православна църква се обособяват и самостоятелни храмове, където сънародниците ни да се черкуват. Това естествено поставя високо отговорната задача пред духовенството ни в Западно- и Средноевропейската епархия така да организира богослужебния църковен духовен живот, че те да се почувстват в Божия храм, както в България.
През последните години такива духовни средища се обособяват в Хамбург и Щутгарт. "Предстои и в Лондон, в края на месец февруари, да открием новата българска православна църква "Свети Иван Рилски", отбелязва пред Радио България Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, който вече 12 години управлява епархията и беше гост в първия брой на новия ни подкаст "Мост на вярата":
"Наистина Българската православна църква е духовен мост на вярата към нашите сънародници, които се обръщат със своите мисли и сърца и най-вече със своите съкровени чувства в молитва към Бога, към нашата Родина. Винаги е трудно да бъдеш православен християнин, независимо къде се намираш. Да бъдеш православен християнин, това означава да отстояваш изконните християнски ценности, морал и нравственост, които за голямо съжаление в нашето съвременно общество някак си са изтикани на заден план. Там, разбира се, нашите сънародници зад граница изпитват още по-голяма, не само нужда да живеят своята православна вяра, но и носталгия по своята скъпа Родина, където са израснали, където са техните родители, техните баби и дядовци, където са техните и приятели. Говоря за тези, които са дошли тук, в Западна и Централна Европа много скоро. Разбира се, на много места вече има второ, трето и четвърто поколение наши сънародници, които вече живеят с ритъма на съответната държава, но пък не са забравили България и живеят своята православна вяра. Благодарение на усилията на българската православна църква, заедно с българската държава."
Всички църковни общини имат свои страници във Фейсбук с координатите на свещениците. Има и сайт на епархията bulchurch.org, където общините са отбелязани със съответните флагове на държавите, в които се намират. Всяка година се издава и Православен календар, джобен формат, в който са поместени координатите на всички църковни общини в целия Диоцез.
Епархията на БПЦ в Западна и Средна Европа тясно си сътрудничи с българските дипломатически мисии:
"Много наши свещенослужители по места – в Берлин, в Манхайм, в Хамбург и други църковни общини оказват пряко съдействие на българските мисии за предоставянето на духовна терапия на хора, изпаднали в беда – отбелязва Митрополит Антоний. – Имаме духовен социален център в Берлин, който се грижи за хора, жертви на трафик или пък са попаднали в неблагоприятна ситуация на територията на Берлин. Те идват при нас, ние ги приемаме даваме им подслон за няколко дни, провеждат се разговори с тях от специалисти, психолози. Нашите свещеници също говорят с тях и естествено се стараем да можем да ги подготвим за този живот, който ги чака тук в Германия, ако те наистина съзнателно искат да останат и да се интегрират в тази държава. Помагаме и на много болни деца и хора, които се лекуват в медицинските центрове в Германия – с превод, с подкрепа, с логистика при нужда. Така че нашите църковни общини в по-голямата си част са разпознаваеми от всички наши сънародници. И когато попадне някой нов българин в съответната държава, където има църковна община, той много лесно може да се ориентира и да намери пътя към храма."
БПЦ в своето служение зад граница е в тясно сътрудничество и с другите сестри поместни църкви в чужбина, подпомагат се в служението си и се подкрепят в отстояването на християнските ценности. Като член на Конференцията на Православните епископи в Западна и Средна Европа, митрополитът участва в църковни събрания с представители на всички поместни Православни църкви, където се обсъждат въпроси, свързани със съвременните предизвикателства пред Православната църква. От няколко години се организират и срещи на младите хора в различни държави, където български свещеници от епархията участват в литургии, насочени изцяло към подрастващото поколение, което следи с интерес богослуженията. След службата има организирани уъркшопове, където младите хора могат да се запознават с изкуството на православната църква, с християнската архитектура, с възможностите за църковен туризъм, което показва в различни аспекти богатата палитра на Православието. Провеждат се и срещи с представителите на други християнски деноминации и инославни изповедания:
"Всички ние живеем на една земя и въпросите, свързани с морала, духовността и нравствеността касаят всички основни признати религиозни вероизповедания. И ние с интерес, но и с тревога следим случващото се в съвременния свят. Това са войните, кризата на моралните ценности, прекаления либерализъм в нашето общество, което отдалечава хората от Бога, размива границите за добро и зло. Понякога с голямо съжаление и прискърбие констатираме и неща, за които естествено излизаме със съответни декларации, защото това е нашата задача – да издигнем своя глас в защита на общочовешките ценности. Оттам нататък, дали ще бъдем чути зависи от самите институции, а нашата задача е да кажем това, което трябва."
Любопитно е, че през последните десетилетия се наблюдава засилен интерес към Православието от страна на представители на други християнски деноминации.
"Това е много радостно от една страна и доста притеснително от друга, защото означава, че толкова са размити всички граници, че хората се опитват да се върнат към изконните си ценности, към традициите, към семейството – казва митрополит Антоний и продължава: – Радостно е, защото това предоставя една възможност за катехизация на такива хора, които по една или друга причина търсят естествено вечния ориентир, който е Светата Църква. Точно тя е онази твърда скала – опора, върху която знаем от Свещеното писание, че дори и портите адови няма да ѝ надделеят. Тоест, тя е най-непреходното, най-устойчивото, най-вечното. Защото хората могат наистина да се скрият зад стените на Църквата от бурното житейско море, да се предпазят от всички тези опасности, които дебнат навън. Така, духовно да укрепнат и когато излязат навън да могат да се противопоставят на всичко онова, което се опитва да грабне всекидневно душите и сърцата на хората."
По думите на митрополит Антоний, има един доста задълбочен интерес към Православната църква, особено от хора, израснали в прекалено секуларна среда, каквато е в Западна и Централна Европа. "Мистиката в Православието, песнопенията, интериорът, самата обстановка и най-вече благодатта, която се излива преизобилно заради молитвите на свещенослужителите и на всички, които са в храма, няма как да не се усети от присъстващите. Макар и все още неофити, тоест неприели православната вяра, но идвайки в храма и заявявайки този свой интерес, те минават веднага в лоното на оглашените – онези, които искат да чуят Словото и да бъдат запознати в детайли, за да изберат своя път, отбелязва митрополитът и пояснява:
"Има не малко такива, които присъстват с години на службата и накрая решават, че искат не само да присъстват, но и да общуват със свещениците, с други православни и накрая стигат до решението, че искат да приемат православната вяра. А когато я приемат, те са много ревностни, много твърди в това свое решение, много изпълнителни в това, което трябва да направят. Такъв пример е Православният германски манастир "Света Троица" в Буххаген, който е към Диоцеза на нашата епархия. Монасите там са петима и всички са германци, приели православната вяра, под ръководството на техния игумен Схи-архимандрит Йоан (Пфейфер), който ги ръководи. Там те строят със собствени усилия, със собствените си ръце манастира. Предстои да завършат и строежа на голямата църква в манастира. Това е един пример на немци, които са приели Православието и просвещават немци и много хора там се кръщават по стародавна светоотеческа традиция само веднъж в годината, след като се подготвят, на Възкресение Христово. Подобно на древната традиция, през цялата Светла седмица те носят бели хитони, защото всички, които са се кръщавали някога на Великден, ходели с бели, светли дрехи."
От тази стародавна апостолска традиция идва и наименованието "Светла седмица". За външния свят всичко това изглежда впечатляващо и дори като екзотика, но за осъзнатите е истинско духовно изживяване. "Голяма духовна радост за всички нас е когато виждаме толкова млади хора, със семействата, да приемат Свето Кръщение, да посещават всяка неделя храма, да участват в Тайнството и в живота на Църквата," отбелязва митрополит Антоний и допълва:
"Когато посетя този манастир, някак времето е спряло. Връщам се назад, като пътуване във времето, защото те използват един много интересен немски готски шрифт от преди реформата на писмената в Германия. Техните пасоми са облечени в обикновени семпли дрехи от вълна от памук, наподобяващи нашите носии навремето. И когато влезеш там все едно че се намираш във времената, когато светите отци на църквата, Апостолите Христови са живели.
За нас това е наистина голям духовен заряд – в това суетно време на материализъм, секуларизъм и въобще модернизъм, ако мога така да го нарека, да се върнеш към непреходните и смислени неща като вярата."
Вижте още:
Снимки: Дарина Григорова, orthodox.de
На 10 февруари Православната църква чества свети свещеномъченик Харалампий Чудотворец. Свети Харалампий пострадал в началото на III век, при римския император Луций Септимий Север (196-210 г.) в гр. Магнезия (дн. Магнисия) в Тесалия) където..
Всяка година на 10 февруари – празникът на свети Харалампий, епископ Магнезийски се отбелязва с особена тържественост в едно малко, но сплотено в любовта си към Бога градче, в най-северната част на Черноморието ни. За Шабла и жителите му това е..
Светият синод на Българската православна църква единодушно с 14 гласа избра сегашният ректор на Духовната семинария в София за предстоятел на Видинска епархия. Постът бе овакантен след избора през 2024 г. на митрополит Данийл за патриарх. Кандидатите за..
На 10 февруари Православната църква чества свети свещеномъченик Харалампий Чудотворец. Свети Харалампий пострадал в началото на III век, при..
Всяка година на 10 февруари – празникът на свети Харалампий, епископ Магнезийски се отбелязва с особена тържественост в едно малко, но сплотено в..
На 9 февруари Православната църква чества свети мъченик Никифор Антиохийски. През третото столетие настанало голямо гонение срещу..