На 3 март празнуваме 147 години от Освобождението на България след петвековно османско владичество. Денят е обявен за национален празник през 1990 г. с решение на Народното събрание.

Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, подписан на 19 февруари 1878 г. по стар стил, слага край на Руско-турската война (1877-1878). Документът предвижда създаването на автономно трибутарно Княжество България.

Англия и Австро-Унгария обаче се обявяват против предварителния мирен договор и през юли същата година е сключен Берлинският договор. Така страната ни е разделена на пет части – Северна България и Софийският санджак формират васалното Княжество България, земите между Стара планина и Родопите се обособяват в автономна област с името Източна Румелия. Македония и Одринско остават в Османската империя, градовете Пирот и Ниш са предадени на Сърбия, а Северна Добруджа – на Румъния. Извън пределите на България остават няколко милиона сънародници, което води до приемането на национална доктрина за обединение на разбитите български земи.

Освобождението на България се чества за първи път през 1879 г. във Велико Търново, когато екзарх Антим I – тогава председател на Учредителното народно събрание, отслужва панихида в църквата "Св. Богородица" в присъствието на депутати и граждани. От 1888 г. се празнува като Ден на Освобождението на България от османско иго.

На 3 март гражданите поднасят венци и цветя на паметника на загиналите за освобождението на България бойци, отслужва се панихида и благодарствен молебен, провежда се тържествена заря проверка.

• “За Трети март като национален празник и ново начало”

• “Трети март – денят на Свободата”

•  “Освобождението откри пътя за европейско развитие на България”