На 27 февруари Софийската опера вдигна завесата за поредната бляскава премиера от сезона – "Фалстаф" на Джузепе Верди с впечатляващ постановъчен екип: Григор Паликаров – диригент, Марко Гандини – режисьор, Итало Граси – сценограф, Анна Биаджоти – художник на костюмите, Виолета Димитрова – хормайстор. Постановката грабва вниманието с остроумие и изисканост, с функционална сценография, изумително красиви костюми, с активно, интелигентно и зрелищно действие и внимателно разработени актьорски задачи, с изключително внимание към детайлите – както в театралната, така и в музикалната реализация.
Дни преди премиерата пред Радио България говори изтъкнатият италиански режисьор Марко Гандини, ученик и асистент на легенди като Франко Дзефирели и Греъм Вик, поставял в най-големите италиански и световни театри като Миланската Скала, Римската опера, "Сан Карло" в Неапол, Арена ди Верона, "Ла Фениче" във Венеция, Метрополитън опера в Ню Йорк, Кралската опера Ковънт Гардън в Лондон, "Театро Реал" в Мадрид, "Театро Лисеу" в Барселона, Мариинския театър в Санкт Петербург.
Опитът на маестро Гандини с "Фалстаф" включва общо четири постановки. Първата датира от 2010 г. в Римската опера и е пресъздаване на продукцията на Франко Дзефирели от същия театър в Рим през 1963 г., когато Фалстаф е бил великият Тито Гоби, а диригент – легендарният Карло Мария Джулини. Марко Гандини си спомня това издание като удивително, с изключителен актьорски състав. Следва постановка на операта в Токио с японска трупа, която се оказва истинско събитие. Продукцията е толкова успешна, че веднага след това е изнесена в Teatro della Maestranza в Севиля – Испания. Това е първият случай японска оперна продукция да бъде наета от важен европейски театър. В Севиля Марко Гандини се запознава с българския баритон Кирил Манолов, който представя ролята на Фалстаф великолепно. Третата реализация на режисьора е в сътрудничество с Фестивалния оркестър на Будапеща – един от най-добрите оркестри в света, с прочутия диригент Иван Фишер. В София е четвъртата му и нова постановка на "Фалстаф", която за маестро Гандини е абсолютно специална, защото събира целия опит от предишните.
"Чувствам се много добре! За мен беше голяма чест да поставя "Медея" – една толкова емоционална и сложна опера, в Националнияоперен театър в София. Усещането ми беше абсолютно положително от самото начало, защото бях сигурен, че тук има задълбочено познание за гръцката митология и разбиране конкретно на този мит. Изключително съм благодарен на маестро Пламен Карталов за това, че се сети за мен за тази важна продукция и този важен дебют. Чувството ми сега, след успеха на "Медея" е, че сме като едно семейство: връзката със сцената, певците, техническия персонал и хора, е много красива и изглежда, като че ли вече сме правили много постановки заедно. Има взаимно доверие и уважение. Високо оценявам работата на сценичния екип, техниците, хора и оркестъра, ръководени от маестро Григор Паликаров, с когото вече сме истински приятели. Той е един от най-изтъкнатите български диригенти, харесвам работата му, неговата музикалност... честност, струва ми се, че се познаваме отдавна, нямам чувството, че за първи път работим заедно. Споделяме едно и също усещане за музиката, което ни обединява и за което няма нужда да говорим или обсъждаме: всичко върви плавно към целта. Той е изключителен майстор и се надявам в бъдеще да работя с него отново."
"Маестро Гяуров беше невероятен, един вид "шаман", който омагьосваше всички с уникалния си глас. Това, което поразяваше в него беше, разбира се, гласът му, но и огромната му скромност! Той беше много скромен – качество, което на практика е изчезнало сред днешните така наречени големи звезди. Спомням си един забавен епизод в Метрополитън опера в Ню Йорк. Бях там за постановката на Дзефирели на "Кармен". На служебния вход стояха вокална педагожка с нейна ученичка, младо момиче. Николай излезе и учителката развълнувана каза на ученичката: "Виждаш ли този господин? Това е съпругът на Мирела Френи". Бях шокиран! Предположих, че ученичката може би е сопран, затова учителката говори така! Но аз скочих и възмутено се обърнах към нея: "Как смееш да говориш така??? И на какво си мислиш, че учиш това момиче, ако дори не знаеш, че този господин е най-великият бас в света и дори не го представяш като такъв!". Френи и Гяуров бяха невероятна двойка! Единият обичаше другия и те бяха две гигантски части от едно цяло и две прекрасни скромни личности. В този конкретен епизод Николай се намеси, като ми каза много спокойно, усмихвайки се, с дълбокия си топъл и утешителен глас: "Марко, няма значение, забрави, аз съм щастлив да бъда съпругът на Френи!!!". Почти се разплаках... По този начин той демонстрира с изключително смирение голямото си уважение и любов към своята прекрасна съпруга и велика певица Мирела Френи. Наистина научих много от този епизод."
На пресконференция в София Марко Гандини отправи много похвали и ласкателства към българските оперни певци, с които работи в момента.
Начело на първия състав солисти на новата оперна постановка е великолепният баритон Кирил Манолов, определян като "най-добрия Фалстаф на нашето време" не от кого да е, а от великия диригент на съвремието Рикардо Мути. Редом с Кирил Манолов в премиерния спектакъл пяха водещи солисти на театъра: Габриела Георгиева, Венцеслав Анастасов, Мариана Пенчева, Мария Радоева, Силвия Тенева, Емил Павлов, Красимир Динев, Николай Павлов и Александър Носиков. Вторият, абсолютно равностоен екип от интерпретатори, е воден от световната знаменитост Лучо Гало (Lucio Gallo) – артист, изявявал се на сцените на всички най-престижни театри на планетата. Негови партньори във втората премиера бяха Мила Михова, Атанас Младенов, Станислава Момекова, младият италиански тенор Рину Матафу, Весела Янева, Александрина Стоянова-Андреева, Ангел Антонов, Пламен Димов-Гранджан и Николай Войнов.
"За това издание на "Фалстаф" имаме два изключителни певчески състава – казва Марко Гандини за съвременните български гласове, които публиката ще чуе новата му постановка: – Когато казвам изключителни, имам предвид не само отделните гласове, но и хомогенността на групата, тоест как всички гласове работят заедно. Единият актьорски състав е невероятен, другият му е равностоен. Те са фантастични. Не бива да забравяме, че "Фалстаф" е много трудна опера от музикална гледна точка – не толкова от вокална, колкото по отношение на ритмичната прецизност и качеството на фразирането. Много трудна опера и от гледна точка на текста, който е изключително богат и пълен с детайли. И, разбира се, тя е сложна от гледна точка на сценичното действие, което винаги трябва да бъде оживено, пъргаво и изпълнено с нюанси. Тъй че интерпретаторите, които представят "Фалстаф", трябва безспорно да притежават тези качества. Всички наши певци ги имат и ги усъвършенстваха по време на интензивния процес на репетиции, в който демонстрираха голяма отдаденост. Действително дадоха всичко от себе си, за да постигнат най-доброто. Не бих искал да изтъквам един или друг, защото наистина всеки в ролята си е отличен. Ръководството на театъра е избрало най-добрия певец за всяка роля. Това прави трупата великолепна, дори изпълнителите на най-комичните роли са наистина феноменални. Смеем се през цялото време, всеки път те правят нещо различно, тъй че е чиста радост да ги гледаш."
Това, което е поразило Марко Гандини в състава от български гласове, е специфичната тежест на вокала.В гласовете има нещо масивно, плътно, което създава гравитационна сила. Режисьорът си спомня пророческо интервю с Рената Тебалди от 70-те години на ХХ век, когато великата примадона е предрекла, че в бъдеще ще има по-малко мощни гласове от поколението певци от 50-те и 60-те години, това ще бъдат "vocine" – на италиански "малки гласчета". И наистина днес виждаме това да се случва в основните театри по света, където определен тип вокалност и техника бавно изчезват. А при съвременните български певци той намира това класическо качество на гласа – плътен, присъстващ, глас с тежест. "Това е, което аз обожавам – казва Гандини. – Обичам не само да чувам гласа, но и да усещам в тялото си това присъствие."
В последния век толкова е казано и написано за "Фалстаф" на Верди, за операта, музиката, драматургията, образите. Всичко е така подробно анализирано. Безсмислено е отново и отново да повтаряме определения като "безсмъртен шедьовър" и т.н. Но все пак, дали Марко Гандини може да каже – кой е сър Джон Фалстаф?
"Имаме текста и музиката, има и история, която е анализирала неговия характер. Но за мен Фалстаф представлява абсолют, той представлява всички нас. Верди и Бойто са привлечени от този герой и неговите приключения в "Хенри IV" на Шекспир – чудесна драма за четене, но Верди и Бойто всъщност създават нов герой, който притежава много от самия възрастен Верди – човек, който гледа на миналото с разочарование. Фалстаф олицетворява човека, който страда от съдбата. Съдба, която го издига и го кара да изпадне в дълбините на мизерията и самотата. Но този човек е надарен с голям интелект и голяма ирония, за да може да оцелее. Затова той ни учи, че животът редува тъжни моменти с щастливи мигове и всичко може да бъде преодоляно с усмивка. Това е същото, което и Чарли Чаплин е вложил в добре познатата и красива песен Smile – прекрасен текст и думи. Мисля, че това, което научаваме от Фалстаф, е, че в крайна сметка всички сме измамени от желанията и илюзиите на живота, но не трябва да се натъжаваме, трябва да приемем нашите неразположения, да приемем трудностите и да ги преодолеем с лекота на духа. Това е великото учение, което Верди чрез Фалстаф ни дава."
Абстрактно, безпредметно, геометрично – това е цяла една смислово-градивна концепция, върху която стъпва изкуството на XXвек . Водещата и свързваща идея при него е свободата на автора, но и на неговата публика. Визуално, чрез геометричното изкуство..
VFU (Visionary Font Ultra) – това е наименованието на шрифт, с който третокурсникът от Варненския свободен университет, Володимир Федотов се представя на Международното триенале на типография в Полша. "За създаването на един шрифт е нужно..
За чудесата в живота, за способността ни да следваме пътя и да не предаваме вярата си е новият български филм "Не затваряй очи", който тръгва по кината в страната на 31 януари. Разказана накратко, историята е следната: един свещеник – отец Павел,..