Крачка напред, две назад – такава е стъпката на танца на българо-сръбските отношения според Дарко Аначков, председател на единствената българска организация в град Враня. В интервю за Радио България той определи като незадоволително нивото на двустранните връзки с днешна дата, и посочи, че има нужда от сериозни разговори за решаването на важни проблеми на българите в Сърбия. По думите му, организациите на сънародниците в западната ни съседка могат да бъдат инициатори на разговори, но трябва да има воля от двете държави проблемите – икономически, както и такива, свързани с правата на българското малцинство – да се поставят на масата.

Южният сръбски град Враня се намира на близо 150 километра отстояние от София. Той е един от големите центрове на Поморавието, с население над 70 хиляди души. От осем години там работи Българо-сръбски център, чиито инициативи са насочени основно към запознаване на младите хора с България.

"Българо-сръбският център във Враня съществува от 2018 година и е посветен на съхраняването на националната идентичност на българите в този град – казва председателят му Дарко Аначков и уточнява: – Според официалното преброяване в града живеят около 600 лица, принадлежащи към българското национално малцинство, но със сигурност този брой е значително по висок, тъй като голяма част от хората са от смесени бракове, но за съжаление има и такива, които по известни за тях причини крият българския си произход. БСЦ досега е реализирал редица културни проекти, които представят България пред младите хора в Сърбия по положителен начин, защото вярваме, че младите са най-добрите културни дипломати и че те могат да повлияят на издигането на българо-сръбските отношения на по-високо ниво. Виждаме, че те са необременени от миналото и искат да опознаят българската култура и своите връстници в България. Ние всяка година имаме нови членове – хора, които плащат годишен членски внос и за тях това е чест."

35 са официалните членове на Центъра, но в пъти повече са хората, които се включват в дейностите и събитията му, най-скорошното от които е работилница за мартенички за децата.

"Реализираме много инициативи с децата от Враня, защото искаме те да научат български език, да се запознаят традицията и историята на предците. А в момента няма друга възможност – нямаме училище по български, нямаме дори преводач от български" – казва ни Аначков.

Почти всички проекти на Българо-сръбския център са подкрепени от Министерството на външните работи на България и Генералното консулство на страната ни в Ниш. Финансовата неяснота, породена от липсата в България на утвърден бюджет за настоящата година затруднява и дейността на организациите на българите зад граница:

"Надявам се в бъдеще малко да се промени политиката за българите в чужбина относно подпомагането на организациите, защото в момента няма устойчиво финансиране. Всяка година подаваме проектните предложения, те трябва да бъдат одобрени, но може и да не минат, а така нямаме сигурност в един по-дълъг срок. Разбира се, че всичко това се отразява и на организациите, и на нашата работа тук в чужбина" – обяснява сънародникът ни от Враня. Ръководената от него организация е единствена този сръбски град, но работи в тясно сътрудничество с дружествата в Цариброд и Босилеград, където преобладаващото население е с български корени.

По неофициална статистика българите във Враня са близо 2-3 хиляди души, казва ни Дарко Аначков, но много от тях не познават добре българския език, някои изобщо не го говорят. "Необходимо е да се работи с тези хора, за да се навакса пропуснатото време" – посочва председателят на Българо-сръбския център, който има редица инициативи за подобряване на познанията по български език сред сънародниците ни в тази част на Сърбия:

"В сдружението имаме библиотека. Благодарение на Генералното консулство, фондация "13 века България" и други организации намерихме книги, а миналата година проведохме 2 курса по български език. Също така организираме и подготвителни курсове за кандидат-студенти в България. По този начин в последните години има много по-голям брой студенти, които следват в България по 103-то постановление, като най-голям е интересът към медицинските специалности и информационните технологии."

Освен към етническите българи, инициативите на Българо-сръбския център са широко отворени към всички жители на Враня.

"Като сдружение работим и за сръбските граждани, защото смятаме, че има нужда те подробно да се запознаят с традициите на България като страна с богата европейска култура. Защото знаете, че в Сърбия има някои предразсъдъци, които са свързани с българите. И ние като Българо-сръбски център имаме една задача, ако така мога да кажа, да променим тази картина, това мнение за България в Сърбия" – пояснява Дарко Аначков и е доволен, че работата му от 2018 година насам дава резултати, особено сред младите. В момента организацията му работи по реализацията на т.нар. "Европейски културен кът":

"Това е шестият ни проект в последните 4 години, който е финансиран от външното министерство на България по програма "Българска помощ за развитие". Основната цел на този проект е популяризирането на културното многообразие на Балканите, с акцент върху Сърбия и България. Целевата група са младите хора като носители на промяната и напредъка. Много е важно те да разберат значението на културното многообразие, което представлява основата на бъдещето както на Сърбия, така и на България. Конкретната цел на проекта е създаването на културен кът, който ще бъде оформен като част от градската библиотека в град Враня – ще предоставим на библиотеката рафтове за книги и ще ги оборудваме с европейска литература, където ще намерят място и книги на български език.Това ще е в полза на всички граждани на Враня и разбира се на българите, които ще могат да четат и да учат български език. Но според мен много е важно това, че работим заедно с градската библиотека, с държавните институции и смятам, че това е напредък в българо-сръбските отношения, защото моето мнение е, че те не са на задоволително ниво."

Снимки: Българо-сръбски център във Враня, glaspress.rs, д-р Радостина Стоянова, личен архив