Байсе Касъмларлъ е начална учителка. Тя е от онези педагози, за които работата с деца е не просто професия, а призвание. Казва, че малчуганите й дават сила и енергия, тя пък влага цялата си душа и сърце докато ги учи да пишат и четат. Учениците я обожават. За някои дори е като втора майка.

Байсе Касъмларлъ разказва, че започнала работа в училище, на следващия ден след като получила дипломата за учител. 19 години преподавала в родния си край в Североизточна България – в Тутраканско. Седем години била и директор на едно начално училище в региона.

"Едно начално училище, което се бореше дали да остане или да бъде закрито. Седем години успях да го задържа. Разбира се, не сама - с помощта на кметския наместник, на Общинския съвет. Между другото тогава бях и общински съветник, и председател на комисията по образование в Тутракан. И след това с решение на Общинския съвет, преобразувахме училището в детска градина. Учениците започнаха да пътуват до Тутракан, а децата в предучилищна възраст започнаха да посещават детската градина. Аз бях и директор една година там", разказва учителката.

През 2008 година Байсе Касъмларлъ решава да направи радикална промяна. Напуска любимата работа, оставя близки и роднини, и заедно със семейството си емигрира в Белгия. Наясно била, че без да знае езика, в чужбина няма как да продължи да преподава. Затова, пристигайки в Брюксел, веднага се записва на езиков курс и докато учи френски, за да се издържа, започва работа в почистваща фирма.

"Да, тръгнах от нулата. Дойдох с ясната мисъл, че ще работя в чистенето. Още на единайсетия ден намерих работа благодарение на шофьорската си книжка. Бях шофьор – превозвах работници и едновременно с тях чистех офиси, училища. Беше един много тежък период за мен. Първо, за адаптация към културата, манталитета, начина на живот тук. В същото време през деня работех, а вечер ходех на курс по френски. Идеята ми бе да усъвършенствам френския си език, за да мога да работя в България като начален учител и да преподавам френски език. Но така се стекоха обстоятелствата, че вече 16 години съм тук."

След първоначалните изпитания и трудности, съдбата все пак се оказва благосклонна. И в Белгия Байсе Касъмларлъ започва да прави това, за което е призвана – да работи с деца. Преди завръщането й като преподавател в училище, няколко години работи като детегледачка. 

"Преминах през три семейства, отгледах шест деца. През това време разширих кръга си на познати. Срещнах хора, които ме насочиха, препоръчаха и започнах работа в българското неделно училище към посолството на Република България. Седем години вече преподавам там. През лятото се явих на интервю и от есента започнах да работя в Европейското училище, в българската секция. Много съм щастлива, че се завърнах в тази сфера, защото за мен учителството не е само професия. Аз съм много щастлива от факта, че работя с деца. Те ми дават сила, енергия. Аз се уча от тях. Продължавам да се уча, защото е предизвикателство да се работи със съвременните деца – много информирани, много знаещи, но в същото време нетърпеливи, с по-слаба концентрация и учителят трябва да е майстор в преподаването и задържането на вниманието им. Аз съм твърде емоционален човек и за мен работата в училище не е само преподаване и образование, а и индивидуална работа с всяко дете. Да го видиш, да го усетиш и да хванеш силните му страни. И понеже вече имам много дълъг опит разбирам, че моите ученици не помнят толкова как съм ги научила да четат и пишат, а по-скоро помнят моето отношение към тях. Дали съм ги похвалила, дали съм ги погалила. Работата на един учител е не само да образова, а и да усети детето."

Байсе Касъмларлъ е от онези учители, които никога не можеш да забравиш.

"И сега получавам съобщения на благодарност, че всъщност съм била като втора майка. Или благодарност, че детето е усетило коя е силната му страна и се е ориентирало например да учи история и се е реализирало с история. Уроците ми по "Човек и общество" или "Околен свят" са го впечатлили. Съвсем наскоро, миналата седмица едно дете каза - днес ми бе най-щастливият ден в училище. Бях ги наградила с едни медали. Това е моето удовлетворение от работата ми. Да виждам щастливи децата. Да виждам доволни родители."

Колко сложна е работата на педагозите, които работят с деца билингви?

"В Софийския университет моята дипломна работа беше обучение на деца билингви с алтернативни учебници. И работата ми в Тутракан също беше свързана с деца билингви – които вкъщи говорят на турски, а в училище трябва да говорят на български език – казва Байсе Касъмларлъ и продължава да сравнява работата си в България и Белгия: – И тук децата говорят няколко езика. Обикновено, когато преподавам аз обяснявам думичката както на френски, така и на фламандски език. Става въпрос за понятията съществително име, глагол. И тогава те така реагират – "а, ние вече сме го учили, ние вече го знаем". Така че аз не виждам затруднения." 

Въпреки, че е щастлива с работата си в училище, Байсе Касъмларлъ мечтае по-скоро да се завърне в България, за да бъде по-близо до земята и до корените си.

"Носталгията я има и желанието ми е да се завърна, колкото се може по-скоро в моя роден край. Мечтая да се занимавам отново с учителство, но и със земята. Наскоро си купих къща на село. Идеята ми е да я направя като "Вилата на баба" – селски туризъм за деца. През лятото да събирам дечица и те да видят, да усетят живота на село – заниманията с растения, с животни. Да имат допир до тази част от живота, защото и сега виждам, че има възрастни мъже и жени, които никога не са имали баба и дядо на село. Не са имали допир със земята. Искам да се завърна при корена, защото там се чувствам на място, в свои води. Там се чувствам силна. Да се завърна в България заради спокойствието, въздуха, водата, природата и близките", казва в заключение Байсе Касъмларлъ.

Снимки: личен архив на Байсе Касъмларлъ