Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За шейтана, изборите и изселниците - говори познавачът на Делиормана д-р Хасан Ефраимов

| обновено на 28.03.17 в 14:38
Името на доктор Хасан Ефраимов стана изключително популярно по време на инцидента с влаковите цистерни на гара Хитрино, когато неговият разказ „Шейтаните от тавана на гара Хитрино” предизвика рекорден интерес. И като истински човек на словото, доктор Ефраимов, макар да не се занимава с политика и да страни съзнателно от тази сфера, успява съвсем точно да долови и да анализира всичко, което се случва у нас, а и извън границата ни. Тези дни един друг текст на познавача на Делиормана – както мнозина наричат д-р Хасан Ефраимов, привлече вниманието на четящите – „Изселникът”. Политиците ни едва ли са го прочели, но към темата за изселниците стават много чувствителни, особено по време на избори, най-вече ако тези изселници преминават южната ни граница.

Изборният ден приключи. Резултатите са ясни. Но в тази яснота, политическата мъгла е все така непрогледна. Дори шейтанът е притихнал - сякаш в очакване да види докъде ще стигнат неговите шейтански дела. Людмила Борисова разговаря с доктор Хасан Ефраимов – чуйте как от метафоричните образи в литературата, интервюто премина в буквализма на политиката.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ветеранът на пазара

Най–възрастният производител и търговец на шуменския пазар е Петранка Керанова. На достолепните си 82 години тя е истински ветеран и в живота, и в занаята. Няма ден, в който да не я откриете на сергията и на пазара – и зиме, и лете, вече 28 години тя предлага сезонна продукция произведена в дворното и място край Шумен. Има си редовни клиенти и..

публикувано на 30.11.24 в 12:01

Червени панделки с послания

Върху червени панделки всеки имаше възможност днес да отправи свое послание към хора с ХИВ.    Щандът на здравната инспекция беше разположен пред Областната администрация в Шумен.   На минувачите бяха раздавани информационни материали и превантивни послания. За осмелилите се да попълнят специално подготвена анонимна анкета имаше..

публикувано на 29.11.24 в 14:28

За музея с любов

Историческият музей в Разград поде много интересна инициатива – да представя в социалните мрежи дарителите с афинитет към историята, които обогатяват фондовете му. Оказа се, че в Разградско има много щедри хора, които отвориха семейните албуми, отключиха ракли по тавани и мазета, преровиха гардероби и откриха в тях истински съкровища...

публикувано на 29.11.24 в 08:55

Писахте ли на Дядо Коледа за бонус?

След като празничните украси вече се поставени, може би много работещи сега пишат на Дядо Коледа да им донесе бонус. Данните на Българската стопанска камара показват, че 80% от работодателите ще изпълнят това желание. Чуйте кои са най-популярните коледни бонуси и какви са очакванията на шуменци на прага на празничния декември. Коментар на..

публикувано на 29.11.24 в 08:45

Коледен бал с кауза

Коледен бал с благотворителна кауза организира дамският бизнес клуб в Разград. Събитието ще бъде на 30 ноември в голямата зала на кино „Арабелла“, съобщи основателят на клуба Цвета Бориславова. По традиция всяка среща на дамите има подбрани лектори и теми, насочени към сферите бизнес, личностно развитие и здраве. Част от коледния благотворителен..

публикувано на 29.11.24 в 08:40

Ветрогенератори около село

Ветрогенераторен парк предстои да бъде изграден в землищата на общините Никола Козлево и Каолиново. Продължават обществените обсъждания, на които се представя докладът за екологичното въздействието върху околната среда и здравето на хората.  Според доклада, ще бъдат изградени 50 ветрогенератора с мощност 400 KW и четири подстанции. След изграждането на..

публикувано на 28.11.24 в 11:44

Съкровището на Дядо Драгой

Обичаят „Белене на платно за сватба“ е номинацията на област Шумен в националната селекция за „Живи човешки съкровища" за 2024 година, обявена от Министерството на културата.Кандидатурата е единствена за Шуменска област. Обичаят се пази и представя от Ансамбъла за изворен фолклор „Дядо Драгой“ при Народно читалище „Васил Друмев – 1881“ във..

публикувано на 28.11.24 в 09:30