История с малка сова

Една априлска пролетна разходка неочаквано се превърна в акция за спасяване на бебе сова. Три пилета бяха паднали в близост до стената на  манастира „Св. Пантелеймон“ край Велики Преслав. Най- вероятно от покрива от 14 метра височина, предположи отец Константин, който стопанисва обителта. 

За две от пилетата вече беше късно, но третият пухкав мъник стоеше сгушен в сянката на голямата сграда и вероятно не го очакваше по-различна съдба. Преценихме, че не можем да го оставим на земята толкова беззащитен. Нямахме съмнение, че трябва да потърсим съдействие от екониспекцията в Шумен, тъй като става дума за защитен вид. Подадохме сигнала през тел.112 и не след дълго с нас се свърза служител от екоинспекция.

Докато на място пристигне техен екип периодично получавахме обаждания, с уверение, че нещата се стиковат. Дойдоха трима служители с огромен кашон, докато ние  бяхме сложили птицата в по-малка картонена кутия. След известно консултиране стана ясно, че е малката сова е от вида горска улулица и е все още бебе. Птичето беше без видими наранявания. След преценка, че няма подходящо дърво, в близост до мястото, на което го намерихме, за да го оставят и е твърде малко, за да оцелее в природата, бе съставен констативен протокол за насочване към Спасителния център в Стара Загора.

Докато чакахме екоинспекторите присъствието на малката сова  привлече вниманието на гостите на манастира. Направиха снимки, интересуваха се как сме я намерили, правиха догадки от какъв вид е и защо е паднала от гнездото.

Смути ме нещо в отношението на хората, които дойдоха да вземат птичето. По-скоро като махване с ръка - "Какво толкова интересно има, намерили сте едно птиче, колко по- страшни неща се случват сега с хората". И с известен укор в очите, че сме вдигнали много шум за нищо. Още повече във времето им отредено за почивка. Изпитах съмнение, че всъщност сме постъпили правилно. Но разни хора, разни идеали. Както се казва нямахме сърце да подминем малката совичка.

И това, което се опитваме да направим, като споделим тази история, е да измерим нашето отношение към животните. Те имат силата да ни показват истинските неща уж малки,но, за които все не ни остава време и не искаме да ни ангажират, особено през почивните дни. От екоинспекцията ни увериха, че бебето сова е изпратено в Спасителния център. Искрено се надявам, че екоекспертите са си свършили читаво работата и от малката пухкава топчица ще стане чудесна горска улулица.