Наследство на един клик разстояние

Част от шуменското културно наследство ще бъде дигитализирано с европейски средства. 684 хил. лв. ще получи за тази цел Община Шумен. С парите ще бъде закупена модерна техника и ще бъдат обучени служители да работят с нея. Всички дигитализирани книги и археологически находки ще са достъпни безплатно чрез интернет портал.

22 проектни предложения от България са се състезавали за финансиране по европейския механизъм. На първо място е класиран проектът за дигитализация на културното наследство на Шуменската община.

„Само три проекта достигнаха до класиране. От възможните 100 точки Община Шумен получи 94. След нас се наредиха Народният театър „Иван Вазов“ и Община Русе“, обясни зам-кметът Найден Косев.

Една от целите на проекта е да се подобри оборудването в културните институции в Шумен, които вече имат опит в дигитализирането на важни книги и археологически находки.

„Разчитаме и на мобилността на тази лаборатория, която трябва да дигитализира част от културното наследство в Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“, в Регионалния исторически музей и в Художествената галерия „Елена Карамихайлова“. Лабораторията ще може да се пренася и в други части на общината. Нашите очаквания са да създадем нова дигитална платформа за връзка с културно-историческо наследство“, добави Косев.

Дигитално студио беше открито в Регионалната библиотека още през 2006 г., припомни Росица Добрева, директор на културната институция и ръководител на проекта.

„Целта ни е да надградим започнатото. Знаете технологиите колко бързо се променят. При нас техниката е остаряла, но имаме много дигитализирани единици. Сега целта ни е да включим не само нашия огромен фонд, но и фонда на шуменските читалища. В първото читалище у нас „Добри Войников“, в читалище „Напредък“ също имат богати старопечатни и възрожденски сбирки. В тази среда, в която живеем, най-бързият и лесен достъп до културно наследство е компютърът. От всяка точка на света ще може да се стига до тази платформа. Тя ще обедини трите институции по време на първия етап. Надявам се след това да обхванем църкви, манастири, училищни библиотеки и университетската библиотека“, обясни Добрева.

Още по-амбициозна е задачата за дигитализиране на фонда на Регионалния исторически музей, защото там ще бъде използвано не само 2D, но и 3D сканиране.

„Ще наблегнем на артефакти, които обхващат хронология от праисторията до съвремието ни. Материалите не са книги, те са от съвсем различно естество: керамика, текстил, стъкло и т.н. По-сложният въпрос е какво да подберем. Трябва да изберем около 14 хил. единици. Така те ще излязат на бял свят. Да стоят само по фондове и хранилища е просто безсмислено“, каза Даниел Руменов, директор на музея.

За да се дигитализира част от фонда на Регионалния исторически музей, е предвидена специална техника.

„Става въпрос за закупуване на 3D лазерен скенер, който има възможност да сканира артефакта от всички страни. Това отваря вратата за представянето на обектите в добавена или виртуална реалност, което е атрактивен начин за представяне“, обяви Павлинка Дякова от читалището в село Мадара, която е координатор на проекта.

„Дигитализирането на над 30 хил. обекта на културно-историческото наследство на Община Шумен ще направи тези артефакти достъпни за широк кръг от хора. Те ще могат да бъдат използвани в подготовката на студентите и в научно-изследователската дейност на преподаватели и изследователи от целия свят. В заключителния етап на проекта ще бъде реализирана дигитална изложба. Всички участници ще представят онлайн платформата и достъпа до нея“, добави доц. Росица Давидова от Шуменския университет.

Дигиталната изложба ще бъде представена през април 2024 г. Дотогава само Регионалната библиотека ще трябва да сканира средно по 5 книги на ден.