В плана за възстановяване и устойчивост са предвидени средства за изграждане на инсталации за производство на ток за битови и небитови потребители. Ще се изисква ли електроразпределителните дружества да направят инвестиции в мрежите, които да осигурят капацитет на съоръженията за трансформиране и пренос на произведената енергия.
От операторите се изисква все по-бързо присъединяване към мрежите на новите производители, но нито регулаторната ценова рамка, нито действащите законови процедури позволяват навременното и ритмично обновяване на мрежовата инфраструктура в посока разпределение на произведената ВЕИ енергия. Точно в това се крие големият риск за енергийната сигурност на страната, както и е застрашено качественото и непрекъснато доставяне на енергия за клиентите, пише в позицията си Енерго-про, което доставя ток за Североизточна България.
От ЕРП Север казват още, че работят в условията на регулирани приходи и контрол на инвестиционните разходи. Изчисленията показват, че необходимите инвестиции за подмяната на мрежови елементи и рехабилитация на съществуващи и включване на нови производствени мощности от възобновяема енергия са с около 14 пъти по-висока стойност спрямо утвърдената инвестиционна програма от регулатора.
Чуйте интервю на Здравка Русева с Десислава Русева, директор на дирекция „Регулаторно управление“ към Енерго-про.
Дружеството настоява да се намери "политическа воля за осигуряване на безвъзмездно финансиране за електроразпределителните дружества, както и балансирана и последователна регулаторна политика", за да се смекчи крайният ефект за потребителите на електроенергия.
Становището е по повод предложени от Министерството на енергетиката за обществено обсъждане изменения в Закона за енергията от възобновяеми източници, които предвиждат допълнително улесняване на присъединяването на нови ВЕИ мощности към мрежата.
Очакваният ръст на доходите и в държавния, и в частния сектор не би могъл да се случи, ако бюджетът се забави прекалено много, заяви за Радио Шумен Петър Мишев, икономически анализатор от Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ. Според него двуцифреният годишен ръст на реалната средна заплата от 2024 г. ще понамалява..
Изкусни образци на Тревненската художествена школа, създадени в периода 17-19 век , ще покаже в изложба Художествената галерия в Русе. Иконите вероятно са познати на русенци като част от представителната експозиция „Иконата преди и сега“, в която са били включени и произведения на съвременни русенски художници. Сега в нова зала са показани 35..
От години кандидатстудентските кампании в българските университети се провеждат целогодишно. Така е и в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ – кампанията за прием на нови студенти вече е в ход. Приемът на документи за образователните квалификационните степени след средно образование започна в началото на тази седмица (от 6 януари)...
24-годишната Дария Червенкова е от младото попълнение на Родилното отделение в шуменската Многопрофилна болница за активно лечение. Казва, че това е най-динамичното и същевременно най-вълнуващото място, където можеш да работиш и където с нетърпение отива за поредната си смяна. Дария Червенкова завършва преди година и половина Филиала в Шумен на..
„Моята вълшебна Коледа“ е първият конкурс, организиран от Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“. В двата раздела – изработване на коледна картичка и написване на разказ за зимата, участваха 98 деца със 108 картички и 5 разказа. Днес в читалището бяха наградени победителите в конкурса. С председателя на НЧ „Стилиян Чилингиров – 1963“..
Няма опасност за здравето на хората и за екологията от използването на вятъра за производство на електроенергия. Това казват от проектната компания, която изготвя доклад за въздействието върху околната среда. Те твърдят, че ще се използват само 0,09% от земята в землищата в общините Каолиново и Никола Козлево. Там ще се разположат 50 ветрогенератора,..
Много често казваме "Добро утро" на слушателите ни във Фейсбук страницата на Радиото със снимки на шуменския фотограф Иван Иванов. Иван Иванов бе дълги години фоторепортер на в. „Шуменска заря“, където на страниците на вестника запечатваше кадри от историята на Шумен, икономическото и културното развитие на града, неговата архитектура. Не..