Българите все откриваме топлата вода

Преди години големият Рангел Вълчанов беше написал, че най-важното за историческия филм е наивната публика.

„Наивна публика и ... дим. Дим, който да замъгли някои нежелателни подробности от историята. Нашите героично нападат ляво-дясно и потъват в мъглата. А лошите подло изкачат - дясно-ляво. А героите символ, в бяло умират плавно и красиво. Народът, макар и усмихнат, е тъжен."

Думи на Рангел Вълчанов, които и днес обрисуват много точно състоянието, в което изпадна публиката след като гледа последния филм на Максим Генчев – „Ботев“. Повечето коментари за лентата бяха и продължават да са крайно негативни към интерпретацията на един от славните моменти в нашето минало и бутафорното представяне на нашите герои.

Според историка Петър Стоянович, една голяма част от нацията има различна представа за нещата от историята, дори за това как изглежда един национален герой. По думите му, не трябва да се ужасяваме да боравим с историята, но и не трябва да губим мярката, която превръща миналото ни в гротеска.

„Страшното за българите е, че ни беше отнето Просвещението и затова сме вечно догонващи и в изкуството, и в културата, и в техниката. Това догонване може да се случи, но ние, българите, не искаме да се поучим от чуждия опит, защото предпочитаме да откриваме топлата вода, която е най-топлата, най-красивата и най-българската“, казва още проф. Петър Стоянович.

За историка досегашните опити да се екранизира или постави на сцена български исторически сюжет винаги са били неуспешни.

Още от думите на проф. Петър Стоянович в интервюто на Миглена Стефанова.