Алфатар и неговите богатства

В историческите извори се среща с имената Алфатар, Ахлатар, Ифлатар. С последното име са наричали южната страна на средновековната крепост Дръстър – днешна Силистра. Алфатар е една от седемте общини на Силистренска област. Само на двайсетина километра от областния център.

Богато културно-историческо наследство пази Алфатар с паметници от различни епохи, които днес остават безпотомствени, по думите на професор д.и.н. Георги Атанасов. 

"Някои от тях и сега са ярко видими", казва той.

Край Алфатар има четири римо-византийски крепости и две средновековни български, като тази в близост до Цар Асен е била петата по големина по време на Първото българско царство.

"45 декара с градска инфраструктура, 4 църкви и цитадела. Има и многобройни некрополи. Там се намира голям трако-римски скален кулутов център, посветен на Залмоксис". 

Около 50 са скалните манастири по Канагьол, датирани от края на IX и началото на X век. Напуснати са били през XI–ти.

Достъпни са двата скални манастира в местността Суха река. Големи групи скални манастири е имало при цар Асен.

В началото на 16-ти век Алфатар е регистриран като най-голямото чисто християнско селище в Силистренската кааза. Населението е достигало до 600 фамилии – или близо 8 хиляди души население. Като толкова не са имали и някои от градовете.

Това население напуска региона по време на Руско-турската война. Сега тези стари алфатарци живеят в Украйна.

Емблемата на това население е храмът „Света Троица“.

"Забележителен! Главен майстор е бил уста Геньо Белчев - учителят на Кольо Фичето. Това е първата висока църква в Североизточна България", казва проф. Атанасов.. 

Неспокойните времена на Кримската война и върлуващата чума карат алфатарци да укрепят селото и духовно, и физически.

На четирите ъгъла поставят големи каменни кръстове. Селото е оградено и с трънен вал.

Интересен паметник от вече новата история на Алфатар е сградата на училището. И тогава, както и днес, първо е трябвало да има изработен проект, който да получи одобрение. Това се случва след 1886 година.

Тогава е построено и кметството. Сградата на кметството е свързана и с едно малко известно събитие от онова време.

"След Ньойския договор в Алфатар се вдига едно въстание, ръководено от баба Драгана Мъжката", посочи проф. Атанасов.

Според някои, името Алфатар значело Златна врата или Порта от Добруджа към вътрешността на Османската империя. Професор Атанасов смята, че последната версия звучи най-вероятно, тъй като заради битките между османските гарнизони и Влад Цепеш, жителите на селата по брега на Дунав – Ветрен, Сребърна и Попина се преселват към южната част на региона, а именно Алфатар. Но най-приятно и вкусно звучи твърдението на местните, че името Алфатар е свързано с местния сорт круши – алфарки, които били много вкусни и сладки.