„ШУМЕН. В същата тая нощ, когато нашият байряк се развяваше над Стара Загора, шумненската младеж поздравляваше Преславския балкан с бунтовническа песен. Както казах по-горе, революционерния комитет в Шумен, основан в 1873 година, беше един от най-добрите и деятелни, в лицето на Панайот Волов и Енчева (учители), а по-после на Кръстя Кючюка, на Атанаса Стойкова и др.“
Това пише Захари Стоянов в глава X на „Записки по българските въстания“ по повод началото на опита за въстание в Шуменско през септември 1875 г. Та, тоя комитет, продължава Стоянов, броеше до 360 души членове, които си имаха вътрешен правилник, според който всеки член е бил длъжен да плаща веднъж в седмицата определено количество пари.
В началото на същата тази година младите съзаклятници сторват приключение, което в историята остава като „френската сватба“. Същата, която се превръща в национално събитие, състояло се на 12 януари 1875 г. То е провокирано от сватбата между красивата и интелигентна шуменска девойка Василка Константинова и белгийския инженер Симон Фери, дошъл за строежа на ж.п линията Каспичан-Шумен. Събития, които разделят обществото на две.
Т.нар. френска сватба в Шумен е един от поводите за шуменската въстаническа акция, която се случва през септември 1875 г., обяснява историкът Милена Андреева, проучвала събитията от преди 148 години.
На 16 септември 1875 г. група представители на Шуменския революционен комитет начело с председателя Атанас Стойков се отправят с въстанически намерения към Балкана, пише в свое изследване проф. Вера Бонева. Преминавайки в близост до с. Драгоево, четата на Ат. Стойков поема към Котленския Балкан и без да влезе в бой с турците, се разпръсква - под натиска на вътрешни противоречия и поради факта, че местната власт е взела превантивни мерки за предотвратяване на въоръжени бунтовнически прояви. Арестувани са десетки българи - както дейци на революционната организация, така и заподозрени в съпричастие към въоръженото бунтовничество.
По това време тогавашният митрополит Симеон се стараел да прикрива революционното дело и неговите дейци, защото както е казвал на самия Панайот Волов: „Кръв ще се лее“, разказва още историкът гл. ас. Д-р Милена Андреева.
Въпреки неуспеха на въстаническата акция в Шуменско тя е важна прелюдия към голямото въстание – Априлското от 1876 г., заяви Милена Андреева. По думите ѝ водачите на бунта, след като се събират в Гюргево разделят българските земи на революционни окръзи, където изпращат емисарите или апостолите.
Според специалистът есента на 1875 г. е школовката и подготовката за събитията през пролетта на следващата година.
Първата премиера за годината на кукления театър в Търговище е драматизацията на „Малката кибритопродавачка“ по класическата приказка на Ханс Кристиан Андерсен. Постановката на младия режисьор Иван Колев предлага свеж и вълнуващ поглед върху добре познатата история, като акцентира върху теми като приятелството и чудесата, които могат да се..
Една от археологическите сензации на миналата година у нас е част от изложбата на Националния исторически музей, която се открива днес (23.01), озаглавена „Древни находки - нови открития“. Става дума за намерения оловен средновековен печат в болярското имение край първата ни столица Плиска, известно и с научното си име обект 41. Мястото от..
Първата си самостоятелна книга „Човекът от последния вагон“ представя в Шумен днес авторката Марта Радева, която отказва да бъде наричана писател, въпреки сериозната си биография в публикуването на текстове в „Сега“, „Култура“, „Дневник“, „Литературен вестник“, „Азбуки“, „Родна реч“, „Български език и литература“ и др. Дълго време Радева пише..
Романтика и страст предлагат на публиката тази вечер Симфониета Шумен и нейните солисти цигуларката Зорница Иларионова и бандонеонистът Стоян Караиванов. Оркестърът ще представи една изключителна музикална програма. Това са Концерт за цигулка и оркестър № 1 на Макс Брух, което пленява със своята мелодичност и драматична дълбочина, „Сарабанда и вариации“..
НЧ „Добри Войников-1856“ получи близо 50 000 лева (49 999,50 лв.) за закупуване на озвучителна, осветителна и видео техника. Осигуряването на съвременно технологично оборудване стана възможно, след като културният институт спечели проект по програма „Читалища“ към Министерството на културата. От общо 1423 проектни предложения, подадени за..
Започва работа по нов проект „Българският Модерн – изложба и каталог“, съобщават от Русенския музей. Предложението е подкрепено от Министерството на културата. Формулировката “български стил” описва и назовава явлението сецесион в България от позицията на българския културен контекст. Българският Модерн е изява на националното художествено..
В първите дни на новата година известният шуменски художник Красимир Арсов прави своята изложба за отминалата 2024-та. Заради заетостта на галерията в Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“ събитието е отложено, но не и отменено. В експозицията, която се открива от 17:30 часа днес, отново водеща е запазената марка на Краси – колажът...