Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

платена публикация
Българските автори в "Сънят на разума..."

5
Ирина Папанчева
Снимка: Момчил Михайлов

И тази година те са повече от чуждестранните автори. Някои от тях идват за първи път, други вече са участвали във фестивала. 

Дори да са представяни вече някъде, книгите им преживяват едно прераждане пред публиката в Русе, която цени запознанствата и срещите на живо с писателите. 

Дали тези книги ще се настанят трайно в библиотеките на хората, дали ще доживеят да събудят интерес в следващи поколения, е въпрос на избор. Но със сигурност подборът на автори и книги през 16-те години на Международния литературен фестивал винаги е бил прецизен и не е робувал само на познати, широко рекламирани имена. Тази година не прави изключение. 

Участват шестима от номинираните седем писатели за Националната литературна награда „Елиас Канети“ 2023. Някои от тях идват за първи път в града на Канети. Като Ирина Папанчева, която представи „Брюксел разголен“ и остана очарована от Русе. И от публиката, която сподели с нея искреното ѝ възхищение от атмосферата на фестивала. 


Петър Денчев – писател, режисьор и, оказва се, интересен фотограф-любител, е име познато на русенските ценители и на литературата, и на театъра. Постановките на „Медея“, „Дванайсета нощ“ и „Хоро“ са незабравими, а последният му роман „Превъртане“ стана един от акцентите на фестивала миналата година. Сега идва в Русе с нещо ново – театрално-културологично-теоретично-практическо изследване.

Писателите и книгите им, четенето на откъси от тях, са във фокуса на фестивалните вечери. За идеята, книгата и интригата в нея разказват някои от авторите:

Ирина Папанчева:

„Брюксел, разголен“ е експериментален роман, който написах първо на английски език. Всяка глава носи името на квартал в Брюксел, в който се развива действието, и има различен разказвач с различна националност, раса, религиозна и социална принадлежност. Въпреки че главите са почти автономни, героите им се свързват, историите намират своите развръзки и се получава една цялост, която е Брюксел. Града, в който избрах да живея, преди точно двайсет години и който се превърна в съдба за мен. И за героите ми.

Петър Денчев

На фестивала ще представя театралното си изследване “Употреба и функция на пространството в театралния спектакъл от 1968 година до наши дни”. Това всъщност е моя дисертационен труд, който представлява както теоретично, така и историческо изследване за това как пространството се еманципира като естетическа категория в театъра и какви прояви можем да намерим в българския театър на тези процеси през изминалите 60-тина години. Предполагам, че ще бъде интересно за мнозина, защото пространството е и философска категория, а театърът е много социално изкуство, което зависи от контекста, а в периода преди 1989 година той е силно идеологизиран и свързан с непосредствените политически процеси.


Николай Терзийски

Онова, което прави хората човеци, е именно пробуждането на духа. Духовността. Книгите, картините, музиката, театърът... Сравнете хората в един автобус, тръгнали на работа, наблъскани един до друг, вторачени в телефоните си и хората на една литературна среща, които си говорят, обсъждат идеи, мечти, любов, безсмъртие, хора, чиито мисли карат въздуха да сияе. Аз съм виждал този сияещ въздух много пъти, на срещите с читатели. И съм сигурен, че на литературния фестивал в Русе всички ние заедно, ще се заредим от това сияние, за да родим не чудовища, а човеци.

Йоанна Елми за „Направени от вина“

В романа „Направени от вина“ написах една от историите на моето поколение, т.нар. „родени свободни“ (born-frees), първото поколение след Промените. Това е история за възпитанието да бягаш навън, да се спасяваш от своя свят, защото „тая държава за нищо не става“. За сблъсъка със света, за който си закъснял, защото вече всички се борят с проблеми, които не признават национални граници. Защото вече всички големи градове си приличат и никоя държава не е нещастна посвоему. Това е и история за дома, който носим в себе си. За голямата история на тоталитарния режим в България и как тя е формирала малките ни, лични истории. За българката като основен виновник и жертва, но и за удоволствието, удобството да бъдеш жертва, за превръщането на ненужните жертви в свещени подвизи и в начин на живот. За разбитите градове и мечти. За източните и западните зависимости…

При срещите си с публиката дотук винаги има поне един човек, който открива своята история в книгата. Не знам доколко това ще заинтригува някого, но човешките истории със сигурност ме заинтригуват мен. Така че се надявам да чуя историите на читателите в Русе. И нямам търпение да се срещнем.

Фестивалът продължава до 13 октомври включително в Дом Канети в Русе. Повече информация ще намерите тук: 

https://eliascanetti.org/bg/2023/08/11/literaturen-festival-2023-programa/.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Сукмани и саи в каталог

Каталогът „Сукмани и саи от фонда на РИМ - Търговище“, издаден с финансовата подкрепа на Министерство на културата излезе от печат. Традиционната носия представлява сложна система от знаци, носещи богато смислово съдържание. Неслучайно я сравняват с езика, а местните ѝ варианти – с различните диалекти. Авторите подготвят носията, водени от..

публикувано на 22.07.24 в 09:27

Танго на старините

Днес е големият финал на концертния сезон на Симфониета Шумен. Организаторите  обещават да бъде незабравим.  Поканата е да танцуваме „Танго под звездите“ тази вечер от 19.30 часа на  сцената на “Стария град”. Виртуозът на бандонеона Стоян Караиванов и неговият ансамбъл „Либертанго“ обещават вечер на страстни танга и спираща дъха гледка от Стария град...

публикувано на 18.07.24 в 16:05
Народно читалище

Кино в длан

45 филма са постъпили до момента за участие в IX-ото издание на фестивала „Кино в длан“. Крайният срок за представяне на творбите е 15 септември, напомнят организаторите от Народното читалище „Добри Войников“ в Шумен.  Всички, които желаят да се включат в конкурсната програма, трябва да изпратят филмите си на интернет страницата www.mkino.org. Няма..

публикувано на 18.07.24 в 08:57

Разбулват тайни под земята

Историческият музей в Попово е един от малкото в страната, които успяха да спечелят два проекта от Министерството на културата за археологически проучвания през това лято. Първият е за разкопки в късноантичния обект Ковачевско кале, а вторият е за геофизично изследване на площ, южно от хореума или склада за зърно в крепостта. Геофизиката е..

публикувано на 12.07.24 в 14:22

Две нови премиери

С „Опит за летене“ по Йордан Радичков Драматичният театър „Сава Огнянов“ в Русе ще открие новия театрален сезон. Премиерата е насрочена за 13 септември на Голяма сцена в Доходното здание. Режисьор е Недялко Делчев, който направи сценичния вариант и постановката на „Балкански синдром“. В „Опит за летене“ като гост участва актьорът Алексей Кожухаров,..

публикувано на 12.07.24 в 09:02

Среща в приказката

Концерт с неостаряващата музика на царя на шлагерите Йосиф Цанков ще звучи тази вечер в двора на къщата, където Панчо Владигеров е направил първите си стъпки в музиката. Йосиф Цанков и големият ни класически композитор са били много близки приятели и в труден за Йожи, както са го наричали, момент единственият, който му подава ръка е Владигеров...

публикувано на 10.07.24 в 08:28
Театрално-музикален център - Разград

Възраждане на театрално-музикалния център

Театрално-музикалният център в Разград има нов директор. Временно на поста от три седмици е диригентът Левон Манукян. Той смени варненската актриса Таня Карбова, която беше пенсионирана от министъра на културата. Манукян дирижираше Разградската филхармония по времето, когато директор беше Тодор Мадолев. Той бе вторият кандидат за директорския..

публикувано на 09.07.24 в 08:15