Пътувайки в Северна Добруджа, по главния път за румънския град Констанца, от шосето може да се види каменноциментовата обшивка на изключително представителен исторически паметник - скалният комплекс Мурфатлар. Той се развива на площ от цели 10 дка.
Състои се от четири църкви, два параклиса, две галерии, едната от които е функционирала като гробнична в по-късния си етап, една наземна сграда с каменен цокъл и пет-шест изкопа на каменна кариера. Счита се, че от нея е бил извличан строителен материал за изграждането на големия добруджански каменен вал, който е най дългото фортификационно съоръжение в Източна Европа и според утвърденото мнение маркира североизточната граница на Първата българска държава.
В последните няколко години ентусиазиран екип от 20 души, по- голямата част, от които са работили на терен като доброволци, са извършили най- мащабното документиране на скалния манастир при Мурфатлар от неговото откриване през 1957 г. от екип на проф. Йон Барня от Археологическия институт в Букурещ.
„Работата на екипа на Националния институт с музей при БАН започва през 2021 г. В началото в рамките на друг проект, свързан с проучването и документирането на графитите от кръглата каменна площадка в Плиска в търсене на сравнителна база, така екипът получи позволение да работи в Мурфатлар и да документира въпросните аналогии на място в комплекса. Предвид тревожното състояние предимно на графитния материал в Мурфатлар, НАИМ инициира собствена експедиция, която да документира графитите, които са над 1500, за да бъдат запазени за следващите генерации изследователи“, разказа гл.ас. Евгения Коматарова- Балинова, ръководител на проекта.
Скалният манастир при Мурфатлар е уникален както с археологията си, така и със запазените графити. Какво разказват тези древни надписи за предците ни и за нас самите, обяснява доц. Антоанета Гранберг от университета в Гьотеборг.
В първите дни на новата година известният шуменски художник Красимир Арсов прави своята изложба за отминалата 2024-та. Заради заетостта на галерията в Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“ събитието е отложено, но не и отменено. В експозицията, която се открива от 17:30 часа днес, отново водеща е запазената марка на Краси – колажът...
След Русе, Гюргево, Разград и Силистра пиесата „Откога те чакам“ на Орлин Дяков ще има своята премиера и в Търговище. Когато преди 15 години е първото представление на спектакъла, намерението на автора и режисьор е да се направи национална кампания, наречена „Антидрога“, във всички 28 областни градове. Инициативата със средствата на..
Ударно начало на новата година за историческия музей в Попово с реализирането на два проекта, спечелени пред Министерството на културата и с получаването на свидетелство, че културният институт е част от регистъра на социалните предприятия в България. Повече от 4 години експозицията в централната сграда на музея възхищава хиляди посетители, които са..
С репетиции на две нови представления започва годината за Драматичния театър „Сава Огнянов“ в Русе. Първата постановка е с работното заглавие „Хора, места и вещи“ по пиесата на нашумелия британски драматург Дънкан Макмилан. След огромния международен успех текстът се поставя за първи път в България на сцената на русенския театър. Ефектната..
Посрещането на новата 2025 г. продължава с традиционния вече концерт на Държавната опера в Русе. Тази вечер публиката е поканена на „Нова година в малката Виена“. На сцената ще прозвучат любимите виенски валсове, маршове и полки, както и избрани певчески солови пиеси от незабравимите виенски оперети. Всичко това ще се случи благодарение на..
Хитове и шампанско от емоции предлага в първия си концерт за годината Симфониета Шумен. „Виенска гала“ е наречено събитието, което на една сцена тази вечер ще събере сопраното Валентина Корчакова, тенора Марио Николов и диригента Юли Дамянов. Солистите са едни от най-известните гласове, които изпълняват оперети и мюзикъли. Марио Николов е..
Изключително сърдечен и интелигентен човек, който раздава любов. Това изречение съставиха за своя преподавател част от студентите на проф. д-р Ростислава Тодорова-Енчева от Шуменския университет, която си тръгна от нас миналата година на Богоявление. 30 от нейните възпитаници подредиха изложба в памет на своя учител, който си отиде само на 48..