Пътувайки в Северна Добруджа, по главния път за румънския град Констанца, от шосето може да се види каменноциментовата обшивка на изключително представителен исторически паметник - скалният комплекс Мурфатлар. Той се развива на площ от цели 10 дка.
Състои се от четири църкви, два параклиса, две галерии, едната от които е функционирала като гробнична в по-късния си етап, една наземна сграда с каменен цокъл и пет-шест изкопа на каменна кариера. Счита се, че от нея е бил извличан строителен материал за изграждането на големия добруджански каменен вал, който е най дългото фортификационно съоръжение в Източна Европа и според утвърденото мнение маркира североизточната граница на Първата българска държава.
В последните няколко години ентусиазиран екип от 20 души, по- голямата част, от които са работили на терен като доброволци, са извършили най- мащабното документиране на скалния манастир при Мурфатлар от неговото откриване през 1957 г. от екип на проф. Йон Барня от Археологическия институт в Букурещ.
„Работата на екипа на Националния институт с музей при БАН започва през 2021 г. В началото в рамките на друг проект, свързан с проучването и документирането на графитите от кръглата каменна площадка в Плиска в търсене на сравнителна база, така екипът получи позволение да работи в Мурфатлар и да документира въпросните аналогии на място в комплекса. Предвид тревожното състояние предимно на графитния материал в Мурфатлар, НАИМ инициира собствена експедиция, която да документира графитите, които са над 1500, за да бъдат запазени за следващите генерации изследователи“, разказа гл.ас. Евгения Коматарова- Балинова, ръководител на проекта.
Скалният манастир при Мурфатлар е уникален както с археологията си, така и със запазените графити. Какво разказват тези древни надписи за предците ни и за нас самите, обяснява доц. Антоанета Гранберг от университета в Гьотеборг.
Родителите на Емил Стефанов се запознават в София, но се преместват на североизток и така Емил израства в Шумен. Завършва Икономическия техникум в града, но още докато учи там, разбира, че икономическите науки не са неговото поприще и се насочва към изкуството. В момента работи като сценарист, понякога актьор и режисьор, по различни проекти. Кога..
Последният ден от инициативата „Лято Арт“ е за всички, които харесват джаз музиката, тангото, шансоните и всички онези любими песни, които разказват за любовта. Тази вечер в Ганушевата къща за първи път в Шумен гостуват певицата Джорджия Павлова и акордеонистът Илко Градев, които ще представят своя проект „Multilingual“ с подзаглавието „Музиката..
Николай Станоев, когото познаваме от театралната сцена и от телевизионния екран, е поредният участник във фестивала "Лято Арт" в Шумен. Той ще гостува в Ганушевата къща във вечерта на театралното изкуство. Забавен, усмихнат, енергичен, винаги замесен в няколко проекта, свързани с изкуство. Виждали сме го в различни роли, дори и на Михал Мишкоед на..
Среща с актьора Ники Станоев днес - 8 август, е поредното събитие от програмата на „Лято Арт“. Проявата започва от 18:30 часа в двора на „Ганушевата къща“. Водещ на вечерта ще бъде актрисата Стефани Лечева. Двамата актьори са подготвили изненада за публиката. Организатор на събитието е „Клуб култура за Шумен“. Срещата се реализира със..
Своята 70-годишнина ще чества с изложба търговищкият художник Цончо Денев днес, 8 август. Експозицията ще покаже на публиката произведенията, които авторът е създал през последните три години. В художествената галерия „Проф. Никола Маринов“ Цончо Денев разкрива живота си, емоциите, труда, старанието и търсенията си. В картините, които са..
Програмата на седмицата „Лято Арт“ в Шумен днес продължава с откриването на изложба на художниците – членове на Сдружението с нестопанска цел „Клуб култура за Шумен“. Организацията стои в основата на петте дни, в които в Шумен се слушат музика, стихове, има театрални изпълнения и картини на художници. Тази вечер свои творби и пластики ще..
Изложба на шуменски художници, членове на „Клуб култура за Шумен“ предлага днес афишът на „Лято Арт“. Картините ще бъдат подредени в галерията на Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“. Във вернисажа участват Александър Величков, Бехчет Данаджъ, Валерий Желязков, Красимир Арсов, Калоян Тодоров, Мариана Петкова и Пламен Петков. С изпълнения на..
Ясно