3
Какво е представлява титлата „капуджибаши“ и защо българите също са успели да получат това престижно признание от Османската империя и така да станат част от нейния елит.
На тези въпроси отговаря изследване на доц. Николай Тодоров, директор на Регионалния исторически музей в Силистра. Проучването му е част от сборника с научни публикации, озаглавен „Регионалните изследвания – извори, методи, перспективи”, като публикациите, намерили място в изданието са част от докладите, представени на научната конференция, правела се в Добрич през юли. Във форума участваха авторитетни учени – специалисти по история на българските земи и народ в периода XV-XIX век.
Сборникът включва статии на учени от България и Гърция, на представители на академичните среди от няколко университета и БАН и на специалисти от историческите музеи в страната. Авторите представят своите научни дирения в различни регионални теми, които доскоро се считаха за не толкова съществени за историческата наука.
Реформите в Османската империя през XIX в. се отразяват пряко върху участието на българите в управленческите структури,казва доц. Николай Тодоров.
Чуйте още от интервюто на Миглена Стефанова с Николай Тодоров.
Не е само гърмежът на пушката, който е важен и дава своите резултати в национално-освободителното ни движение. Има стотици българи, които са били част от османския елит през XIX в, и които по мирен начин са успели да дадат своя съществен дял за Освобождението, казва историкът Николай Тодоров, изследвал мястото на онези наши сънародници, припознати за съществени фигури и от Османската империя.
И още детайли от прикачения файл.
Самият център вече 9-та година организира голяма конференция по стопанска история и се е превърнал във водещо звено в тази област на историографията.
Центърът обединява учени от Университета за национално и световно стопанство, от Икономическия университет във Варна, от Великотърновския университет, от Стопанската академия в Свищов от Института за балканистика при БАН, както и много музеи в страната.
Художествено-документалната изложба „Йежи Новошелски“ ще бъде представена днес - 27 ноември, от 17.00 часа в зала „Сава Доброплодни“ на НЧ „Добри Войников-1856“. Тя е посветена на 75 години от създаването на Полския институт в България и гостува в Шумен в рамките на традиционните полски дни, които се провеждат в града. Изложбата е подготвена от..
70 години от създаването си отбелязва Държавната филхармония в Шумен. По повод годишнината Симфониета Шумен ще представи първия тържествен концерт тази вечер в зала „Проф. Венета Вичева“. Вторият ще бъде на 29 ноември от 19:00 ч. в столичната зала „България“. Музикантите от оркестъра ще върнат публиката назад във времето, като изпълнят същата..
Две от българските народни приказки стоят в основата на най-новото заглавие на Театрално-музикалния и филхармоничен център в Разград. След турболенциите в началото на творческия сезон около фиктивните назначения и скандално високите заплати и бонуси, които са получавали хора далеч от сценичните изкуства, днес на културния институт му предстои..
Спектакълът "Тримата мускетари" стъпва на шуменска сцена. Под новата адаптация на Христо Раянов и режисурата на Ивайло Ненов се пресъздава класическата история с акцент върху актуалността на темите за героизма и търсенето на справедливост, твърдят авторите. Сред гост актьорите е и Мая Бежанска. В спектакъла са включени и новите попълнения на трупата на..
„Вкусът на времето“ са наречени двата концерта в памет на рок легендата Кирил Маричков на 24 ноември във Варна и на 25 ноември в Шумен. Любимите песни на поколения българи ще изпълнят супергрупата „Фондацията“ и оркестърът на Опера Пловдив. Специални гости на сцената ще бъдат Валди Тотев, Славин Славчев и Атанас Пенев от "Б.Т.Р. "...
Ако беше добър по математика, художникът Румен Райнов сега щеше да бъде капитан на кораб, но от това изобразителното изкуство щеше да загуби много. Без да му върви със смятането, лесно е преброил, че 45 години от общо 60 житейски, вече е неразривно свързан с изобразителното изкуство. Завършил Художествената гимназия в Трявна, продължил в..
120-годишен кабинетен роял, който е бил собственост на първия концертмайстор на Русенския симфоничен оркестър, бе дарен на Държавната опера в Русе. Инструментът е част от музикалната история на града, а дарението допълва събитията, посветени на 75-годишнината от основаването на оперния театър. Кабинетният роял на Христо Дюлгеров - първият..
Разкъсана облачност
Предимно облачно