През далечната 1934 г. в Шумен по инициатива на Женско дружество „Родолюбие“ в къща, дарена от богата фамилия, се създава първата детска градина. Започва с около 20-тина деца на родители, които работят в новооткритите фабрики. Дружеството осигурявало и финансирането и кадрите, които в началото били жени, завършили гимназия. В първите години разчитали на храна от кухнята на затвора, първите играчки били също осигурени от работилницата на градския затвор. Т.н Боичкина фабрика осигурявала безвъзмездно боичките и пластелина, а рисунките правели на халваджийска хартия.
90 години по-късно наследник на това дело е Детска градина „Звънче“, известна на шуменци като Първа градина. От 1993 г. е авторски академичен тип детска градина и работи по програма „Аз променям света“, чийто автор е проф. д-р Ирина Колева от СУ „Св. Климент Охридски“. Революционната за времето си програма се прилага и до днес с акцент върху стимулиране на емоционалната и социалната интелигентност у децата.
90 години по-късно модерната градина ползва три сгради на три различни улици - стари къщи, дарени от шуменски фамилии. Централна - на ул “Д. Благоев“ №12, на ул. “Цар Калоян“ и на ул. „Цар Освободител“ №135. Мечтата на екипа днес е нова база.
За успехите, самочувствието да си на наследник на дълголетна традиция и за подготовката на празника чуйте директора на ДГ „Звънче“ Галина Благомилова. Тя е част от екипа на градината още от студентската скамейка, вече 10 години директор, а също и хоноруван преподавател по „Педагогика на ранното детство“ в Шуменския университет „Еп. К. Преславски“.
Чуйте интервю на Христина Димитрова с Галина Благомилова.
Чуйте и подробности за вълнуващото и същевременно трудно прохождане на първата детска градина в Шумен преди 90 години.
Празничният концерт-спектакъл „Различни, но заедно“, посветен на 90-ата годишнина от създаването на ДГ “Звънче“ е от 17:00 часа в Драматично-куклен театър “ В. Друмев“ в Шумен.
При пожар у дома най-важно е да не изпадате в паника. Освен това, да си припомните, че всеки има течност срещу огъня в кухнята. Ако нямате пожарогасител, оцетът върши работа. Разбира се, всичко това, ако стихията не е мащабна и докато дойдат професионалистите . А най-добре е да спазвате няколко съвета за безопасност, особено по време на отоплителния..
В „Коледната елха на националностите“ в Унгария се включиха учениците от Българското училище за роден език в Будапеща. В Унгария българите са една от 13-те признати националности, чрез специален закон от 1991 година, разказа директорът на училището Ваня Которова. Те са признати, защото имат присъствие над 100 години, но и съществен принос към..
Дните на годината могат да се отброяват и в сантиметри. Поне така е в семейството на 6–годишния Тодор Ангелов от Шумен. Защото Тошко е роден със синдрома на Силвър – Ръсел и има нужда от непрекъсната терапия, за да може да расте, разказа майка му Татяна Трифонова. „Той не расте достатъчно и не е колкото връстниците си. Започнахме лечение преди..
Възпитаниците на Първо ОУ „Христо Ботев“ в Търговище се подготвят за творческо предизвикателство – ръководството на училището им се доверява да изрисуват коридорите на първия етаж. Всички букви от азбуката и любими приказни герои ще оживеят по стените, планира един от художниците - шестокласникът Кристиян Радев. Каузата за художествено..
Защо още живеем в Австралия? Това е въпросът, чийто отговор променя изцяло живота на Джеф Байлс и той тръгва към България и шуменското село Александрово. Там заедно със съпругата си Красимира създават ставащата все по-популярна „Синя пекарна“, в която освен, че меси вкусен и дъхав хляб, предлагат и нейните красиво приготвени сладкиши...
Златка Андонова е начален учител в Първо основно училище „Христо Ботев“ в Търговище. От няколко години освен, че преподава на децата, тя се е отдала на писане. Вече има четири издадени книги – „Между два свята“, „Слугиня“, „Ръце“ и последната е „Любов“. Пише под псевдонима Ал Тъна и изключително много обича България. Казва, че вече почти няма..
Празниците за Рождество Христово започнаха още на Игнажден с богата обредност и символика, както и с надежда за добри и бъдни времена. Кулминацията на този цикъл е на 24 декември - Бъдни вечер. Причина, според етнографите, е, че този празник се пада в изключително преломен момент през годината – в нейния край, когато, казано метафорично, всичко..