Ласло Андор: Не може да има никакво удължаване на рестрикциите

На 1 януари ограниченията за свободно движение на български и румънски работници изтичат и това означава, че гражданите на тези две страни вече ще имат пълната свобода да работят или да търсят работа навсякъде в Европейския съюз. Не може да има никакво удължаване на рестрикциите и това е най-важното, което хората трябва да знаят. Правото на свободно движение обаче е свързано и със задължения да се зачита законодателството на приемащата страна, да се спазват законовите изисквания за работа, да се плащат съответните данъци и социални осигуровки .

Това каза в интервю за „Хоризонт“ Европейският комисар по труда и социалната политика Ласло Андор:

Няма място за неохота, защото свободата да се работи в друга страна членка е толкова утвърдено основно право, че трябва да се прилага без условия. Повечето страни от евросъюза отдавна отмениха ограниченията, много българи и румънци вече отидоха да работят там и в тези страни едва ли нещо ще се промени. В другите, които запазиха тези ограничения до последния възможен момент, нещата ще станат по-лесни за гражданите на България и Румъния, защото те вече няма да преминават през процедурите по получаване на разрешителни за работа. Ако говорим за усложнения,те са свързани с това, че в някои страни, особено във Великобритания, датата 1 януари е съпроводена с една определена риторика, която е много негостоприемна и неприятелска. Същевременно и управляващите в страната намериха за нужно да въведат определени предпазни мерки, за да гарантират, че българите и румънците няма да се възползват без основание от социалната им система. Честно казано, ние в Европейската комисия много съжаляваме, че се използва такава риторика и понякога дори и политическо позьорство по темата. Надявам се обаче, че на практика те няма да доведат до усложнения.

Запитан защо има съпротива в някои страни, които настояват за по-строг контрол, и дали в стара Европа вече е налице умора от емиграцията въобще, Андор коментира:

Трябва да виждаме двете страни на този процес. Едната е да се работи в друга държава, другата е достъпът до социални услуги и помощи. Например във Великобритания някои политици, включително и от управляващите, се тревожат, че ще има имигрантска вълна, но всъщност те не знаят колко българи и румънци ще пристигнат. Знаят само, че в близкото минало са пристигнали много повече поляци от очакваното, и на базата на това подхранват страхове, които според мен са изкуствени и преувеличени, че и сега ще се повтори същото. Ние обаче смятаме, че това е много малко вероятно и че дори и да пристигнат много повече работници, приемащите страни в крайна сметка печелят от това. Практиката категорично го доказа и те трябва да го признаят. Трудовата миграция допринася много и за икономиките, и за бюджета на социалните фондове. Някои хора във Великобритания и някои таблоидни вестници използват понятието социален туризъм. Ние смятаме, че това е умишлено насаждане на страх от трудовата миграция, защото никоя страна, в която се говори за социален туризъм, включително и Великобритания, така и не успя да докаже съществуването на подобно явление. В същото време официалните данни показват, че огромната част от хората отиват в друга страна, за да работят, а не да живеят от помощи. Делът на тези от тях, които получават социални помощи, е много, много по-малък, отколкото при местното население. За холандските градове, които споменахте, те нямат собствени трудови пазари и техните кметове не могат да взимат решения за достъпа до тях. Това, което обаче ние установяваме от разговорите си с управляващите в Холандия, Германия или Белгия, е, че те не са против свободното движение, но искат да има гаранции, че пристигащите там ще работят легално и ще плащат данъците и осигуровките си. Европейското законодателство съдържа достатъчно гаранции срещу нарушения в тази област и ако се спазва стриктно проблеми няма да има. Очертаха се известни пропуски с командированите работници, които се изпращат на работа в друга страна, а получават заплати и плащат данъци и осигуровки в своята. Вече работим за подсилване на контролните механизми, които да гарантират, че няма да има социален дъмпинг. Честно казано, при повечето случаи на работа на черно и злоупотреби става дума за граждани на страни извън евросъюза, не за българи и румънци, но месното население не прави тази разлика и се стига до несправедливи оценки и грешни представи за гражданите на България и Румъния. Също така нарасналият брой на имигрантите в някои държави не се дължи на българите и румънците, а на граждани на страни като Испания и Италия, където кризата не е свършила и те търсят работа на север. Всичко това трябва да се отчита.

На въпрос дали властите в България и Румъния също трябва да направят нещо, Андор заяви:

Всеки може да изиграе своята роля за подобряване на условията на живот и работа. Комисията не си е затваряла очите пред реално съществуващите проблеми. Обещахме да увеличим контрола и да сведем до минимум нарушенията, които се извършват при командироване на работници, и това вече се прави. Освен това твърде често не чужденците злоупотребяват със социалната система, а техните работодатели, които се възползват, че те не знаят правата си. Затова въведохме правила за по-добра информираност на работниците, за да знаят какви условия и доходи трябва да им осигури техният работодател. Има един специфичен проблем, който трябва да спомена - ромското население. Много роми като всички други граждани решават да отидат в друга държава и това създава известни затруднения. Вече получихме оплаквания от някои германски градове като Дуисбург, където има масова ромска имиграция. При тези случаи имаме добри, лоши и дори грозни примери. Добрите, върху които искам да обърна внимание, се създават с диалог между съответните държави, както и вътре в приемащите общини, и с условия ромските деца да ходят на училище, а за техните родители
да има работа, за да могат да се издържат. Има и още нещо много важно - съществува една погрешна представа, че само хората с добро образование и квалификация могат да намерят работа в друга държава, а всъщност трудовите пазари имат своя логика на търсене и предлагане, дават достатъчно възможности за широк кръг професии и дейности и за никой не трябва да се смята, че няма шанс да намери работа.

На въпрос как ЕК ще реагира, ако някоя държава наложи мерки за ограничаване на достъпа на българи и румънци, европейският комисар заяви:

Ако има конкретни примери и получим оплаквания, комисията ще трябва да ги разгледа и да направи анализ дали дадена практика е в съответствие с европейското законодателство, или не. Когато установим, че то е нарушено, не се колебаем да започнем наказателни процедури. Не можем и няма да допуснем никаква дискриминация срещу работници, включително и срещу такива от други страни. Ние вярваме, че всички страни членки зачитат европейското законодателство и ако има случаи на нарушения, те не са допуснати умишлено, а затова има нужда да бъде изяснено как то се прилага. Затова и наказателните процедури никога не започват с дело в Европейския съюз. Преди да стигнем до него, влизаме в диалог със съответната държавата, обясняваме какво се изисква от нея и разчитаме, че тя ще се съобрази и проблемът ще бъде решен. Ако ли пък не, вече имаме натрупана достатъчна практика с дела за неспазване на европейските норми и всички знаят, че те завършват с много сериозни финансови санкции. Интересът на всяка държава е да не се стига дотам.