Повече от 80 години народната музика оглася ефира на Българското радио. Тя звучи още в първите програми от зората на радиоизлъчването у нас. Началото на радиопредаванията е поставено през 1930 г. с учредяването на радиолюбителския съюз „Родно радио”. Всеки ден програмата започва с думите: „Внимание, предавател Родно радио, София!”.
По това време изпълненията на народна музика се излъчват най-често от грамофонни плочи, а периодично и чрез концерти „на живо” от студиото. Народните песни се изпълняват в обработки от оперни певци (солисти на Народната опера) и изпълнители на традиционна фолклорна музика от различни региони на страната.
Списание „Родно радио” (едно от специализираните периодични издания), което отразява дейността на съюза, информира за радиопрограмата в началото на 30-те години на ХХ век. На страниците подробно се отбелязват изпълненията на народни песни и мелодии, анонсират се предстоящи участия „на живо”. Концертите от грамофонни плочи срещаме под заглавия „Български грамофонни народни песни”, „Обеден грамофонен концерт народна музика” и др.
Сред първите оперни изпълнители, които представят народни песни в програмата на „Родно радио” са имената на Александър Краев, Събчо Събев, Илка Попова, Георги Хинчев, Цветана Табакова, Петър Райчев, Катя Бързицова, Алберт Пинкас и др. Редовен изпълнител е и тенорът на Народната опера Стефан Вълканов от с. Песочница (намира се в границите на днешна Македония). Със своя богат репертоар от родния си край Стефан Вълканов изнася тематични концерти. В програмата на 21 юли 1933 г. той изпълнява 15 песни от няколко селища: „Темна мъгла низ полето” от Охрид, „Дафинка платно белеше” от Велес, „Тужинче девойче” от с. Куманово и др. Оперните певци са обявявани и като народни изпълнители. Пример за това е участието на известната Гюрга Пинджурова-Тричкова, която освен оперни арии, пее и народни песни от Трънско. Нейната първа изява по радиото откриваме в печатна програма от август 1932 г.
Концертите „Българска народна музика” включват и участия на различни формации – хорове, оркестри, камерни състави, вокални и инструментални групи. Тези формации изпълняват авторска музика от български композитори, чиито произведения са създадени върху основата на музикалния фолклор. Редовно звучат изпълненията на хор „Гусла”, Български народен хор, квартет „Сладкаров”, мандолинен и тамбурашки оркестър, оркестрите на Коста Киров, Лейбгвардейския полк, „Мина Перник”, „Полицейската музика” и др.
Инструменталните концерти представят музиканти, които изпълняват класическа, жанрова и народна музика (мелодии на песни, хорà и ръченици): Генчо Христов – кларинет, Васко Михайлов – акордеон, Никола Петров – мундхармоника и др. От 1933 г. по радиото звучи известният панаирджийски музикант Паруш Парушев, който пее и свири на хармониум. Понякога концертите са смесени. Например концертът „Шест български песни” е представен от Гюрга Пинджурова и квартет „Сладкаров”. Това показва различен подход в съставянето на програмата още в първите години на радиоизлъчването.
Ранни звукозаписи с музика от първата половина на ХХ век, които се излъчват и в първите
радиопрограми, днес откриваме върху стари грамофонни плочи от шеллак (78 об./мин.), издадени от български и чужди фирми. Архиви от този вид плочи притежават различни институции – Златният фонд на БНР, звуковият архив на Института за изследване на изкуствата при БАН, музейни сбирки, както и частни колекции у нас и в чужбина.
(следва продължение)
Днес - 26.11, се навършват 115 години от рождението на писателя Йожен Йонеско. Той е ненадминат представител на "театъра на абсурда". "След Втората световна война живеем във все по-атеистични времена. Обществото се потапя в една хедонистична среда. Театърът на абсурда отчита това. С него се занимава и драматургията на Йожен Йонеско", разказа..
Интересът на американския писател Грегъри Магуайър към света на "Магьосникът от Оз" се появява в детските му години. Спомня си с носталгия моментите, в които е гледал, заедно със семейството си, класиката от 1939 по романа на Лиман Франк Баум. Признава, че започва да си създава свои истории в тази вселена още след финалните надписи на..
Росен Димитров е родом от Казанлък.Немска езикова гимназия завършва в Бургас, Висше военно училище в Шумен. По образование машинен инженер, по призвание - писател. Живее, твори и работи в Германия. Но широкият му дух не го оставя на мира и той задълбава в една трилогия - фентъзи: " Момичето от моите мечти", "Силата в теб", " Легендата..
В седмото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: - Пренасяме ви в атмосферата на международния оперен конкурс “Николай Гяуров“ в Модена в разговор с един от членовете на журито – директорката на Варненската опера Даниела Димова - Специален гост: оперната..
Гьоте институт – България е домакин на премиерата на най-новото видеопредставление на творческия колектив "Метеор" - "Вълшебната гора". Става дума за видеопредставление и пърформанс на живо тази вечер от 19 часа. Събитието обещава да ни отведе към границите на другостта чрез ритуална трансформация. "Образът на гората и планината като..
На 12 ноември се надършиха 100 години от рождението на цигуларя Петър Арнаудов - български музикант, който дълги години неотменно присъства в концертния живот на страната, същевременно един от най-известните наши цигулкови педагози. Петър Арнаудов е роден в София, син е на уважавания професор Михаил Арнаудов. Учи цигулка при Владимир Аврамов,..
26 песни отиват на големия финал на Младежкия конкурс за нова песен, който ще се проведе днес, 22-ри ноември , съобщиха от "Музикаутор". Финалистите са определени с лед оспорвано състезание в двете конкурсни вечери в сряда и четвъртък – 20-и и 21-ви ноември. Финалът ще се проведе в Националния студентски дом от 17 часа, а входът е 10 лева...
Имаме абсурди – вторият иска лидерска среща с първия и в същото време не го признава за лидер. За какво е тогава лидерската среща? Това каза..
Със съмишленици обмисляме създаване на политически проект , когато сме готови - тогава ще го обявим. Това каза пред БНР Корнелия Нинова, бивш..
Сюжетът на сериала "Вина" показва и значението на местното вино като културно наследство. По инициатива на продуцента на филма Надежда Цветкова в..