Има неразбиране какво означава да се занимаваш с религиозни въпроси, за мен това означава да проповядваш, посочи Михаил Иванов, коментирайки случая с турския дипломат Огур Емироглу от Турското консулство в Бургас и информацията за обявяването му за персона нон грата у нас. Според Иванов случаят говори за напрежение и известен проблем между две държави, но нямаме непреодолими остри противоречия с турската държава, нямаме проблем като Кипър.

Не трябва да оставяме вакуум, а да си вършим работата, посочи още доц. Иванов и даде пример с широко дискутираното външно финансиране на мюсюлманското вероизповедание у нас:

Скандализираме въпроса за финансираното от Турция духовно образование у нас – да си го финансираме ние! А е необходимо да се финансира, за да може българските духовници да бъдат подготвяни в България, не да ходят в чужбина.

Михаил Иванов заяви, че всичко това не резонира добре сред българските мюсюлмани, които не могат да не се почувстват разтревожени. 

Пред "Хоризонт" депутатът от БСП Димитър Дъбов, отправял питане към външния министър Даниел Митов по темата с турския дипломат Емироглу, посочи, че става дума за засилена религиозна дейност на въпросното лице с дипломатически паспорт през последните няколко месеца. Според Дъбов през целия си престой в България, който започва през 2015 година, дипломатът е бил концентриран в религиозна дейност.

С обявяването на Угур Емироглу за "персона нон грата" България е защитила успешно националния си интерес, поясни още депутатът от БСП. Дъбов припомни, че още преди месец е попитал външното ни министерство дали турският дипломат извършва дейност, за която няма разрешение:

Аз получих множество оплаквания от там, където е консулският район на бургаското консулство, от Русе до Бургас, включително, и всичките тези области, че последните няколко месеца има изключително голяма активност на въпросното лице с дипломатически паспорт, тъй като той не е професионален дипломат. Вероятно знаете, че той е работил като главен мюфтия в един от кварталите на град Бурса и че провежда срещи с имами, мюфтии. Оказвало им се е натиск и опция и се формирало тяхно мнение как да гласуват на тази конференция, на която трябваше да бъде избран главен мюфтия, както и за свръхактивност, свързана  и с крайните събития в една парламентарно-представена партия в този период.

Временната парламентарна комисия трябваше да се съсредоточи върху проверката на данни и факти за опити за нерегламентирано влияние на Турция в България. Не знам защо и Русия беше "пришита" към тази комисия, коментира още Дъбов.