Проф. Петер Филцмайер: Австрийският избор не бива да успокоява Европа

ЕПА/БГНЕС

Тест за бъдещето на ЕС, който изпраща разнопосочни послания и дава повод за размисъл, своеобразно допитване „за“ и „против“ съюза и поляризация на обществото – това гласят водещите коментари около резултатите от президентските избори в Австрия. Вотът бе напрегнат и пълен с неизвестни до последния момент. На пръв поглед разделителната линия върви по отношение на бежанската криза, но едва ли само тя е в основата на оспорвания резултат. 140 хиляди гласа преднина отредиха новият австрийски президент да бъде Александер Ван Дер Белен, независим кандидат, подкрепен от зелените. Той бе определен r като „първият зелен президент на Австрия и в Европа.

Австрийският политолог и университетски преподавател проф. Петер Филцмайер, който ръководи Виенския институт за стратегически анализи отбеляза в интервю за предаването „Събота 150“, че не би говорил за разделение в обществото, а по-скоро за разделителни линии:

Избирателите гласуваха не само защото намират единия или другия кандидат за симпатичен. Избирателите на президента Ван Дер Белен и на неговия противник Норберт Хофер просто виждат пътя за развитието на страната по различен начин. Привържениците на Хофер смятат, че досегашния политически курс е погрешен, те се страхуват за социалната си сигурност и смятат, че жизненият им стандарт се влошава. Това са песимистите, ако можем така образно да ги характеризираме. Значително по-оптимистични са избирателите на Александър Ван Дер Белен, които въпреки критичното си отношение към статуквото смятат, че Австрия се движи в правилната посока и не виждат заплаха за собствения си жизнен стандарт.

Изборите бяха решени от независимите, от надпартийните гласоподаватели, и това е напълно логично, защото на втория тур се явиха двама кандидати на опозицията, заяви още проф. Филцмайер, според когото изборите са били индикатор за драстична промяна на нагласите в Австрия:

Един срещу друг се изправиха двама напълно противоположни кандидати - Норберт Хофер, който е ясно изразен десен политик, и Александър Ван Дер Белен, който е ляв либерал. При такова разположение съвсем естествено е, че избирателите няма да се водят само от партийните си пристрастия.

Проблемът обаче е съвсем друг. Изборите показаха, че настроенията в Австрия са се променили драстично, защото мотивацията да гласуваш за Ван Дер Белен беше преди всичко да се предотврати избора на крайно десния кандидат Хофер.

Президентските избори в Австрия предизвикаха голям интерес в Европа. След обявяването на резултатите можеше буквално да се чуе въздишката на облекчение на европейските лидери. След предотвратения избор на един националпопулист като Норберт Хофер, може ли ЕС да „скръсти ръце“ и да се успокои на фона на растящата подкрепа за националистични партии, като Партията на свободата в Австрия, Алтернатива за Германия, Националния фронт във Франция?

Не бих разбрал Европа, ако сега скръсти ръце и се успокои. Успокоително е наистина, че дипломатическите контакти с Австрия с президент Ван Дер Белен ще са значително по-лесни, отколкото с евроскептика Хофер. Но изборите в Австрия предизвикаха толкова голям интерес, защото са нагледен пример за променените настроения в цяла Европа. Говорим за растящото недоволство към "онези горе" от страна на "онези долу", към политическите елити. Говорим за недоволство по теми като бежанската криза, но и икономическите и социалните страхове на хората. Тези настроения няма да отминат, само защото един кандидат е спечелил с 0,6% преднина. В Австрия, но и другаде в Европа, например във Франция, настроенията остават и за това никой няма право да скръсти ръце и да бъде спокоен.

Позицията на австрийския политолог в детайли чуйте в звуковия файл.
print Отпечатай
ВИЖТЕ ОЩЕ

Французите избират между 11 кандидати на първия тур от президентския вот

Във Франция започна първият тур на президентските избори. След една кампания, белязана от неочаквани обрати, съдебни афери и завършила с атентат, резултатът от вота остава непредвидим до последния момент. Сигурността на Франция и мястото на страната в Европейския съюз са основните залози в избора на французите. 11 кандидати, 11 различни визии за..

публикувано на 23.04.17 в 12:23

Борисов: Правителството ще осигури пари за нови кладенци и водопровод в Хасково

Новото правителство ще осигури пари за изграждането на кладенци и нов водопровод, за да се реши проблема със завишеното съдържание на уран във водата на Хасково.Това каза в Бургас лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов . От 76 кладенци само в един има открито замърсяване на водата, уточни той. От 1946  година в България са добити над 17 хиляди и 600 тона уран...

публикувано на 23.04.17 в 12:17

Владислав Горанов: Четвърти май е реалистичната дата за ново правителство

Това каза за предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“ бившият министър на финансите и настоящ депутат от ГЕРБ Владислав Горанов, който е и част от преговорния екип за съставяне на правителство. ГЕРБ и Обединените патриоти са се обединили около мнението, че броят на министерствата в новия кабинет няма да бъде променян: Всички се обединихме..

публикувано на 23.04.17 в 11:49

Стефан Манов: Битката на президентските избори във Франция всъщност е за класиране на втория тур

Независимо от събитията от четвъртък вечер, всички във Франция ясно осъзнават, че  днес е важен ден. Най-важният акт във френската демокрация е изборът за президент. Това каза за предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт" председателят на Обществения съвет на българите зад граница Стефан Манов, който живее и работи във Франция.  Той изтъкна,..

публикувано на 23.04.17 в 10:15

Франция гласува на първи тур от президентските избори

Близо 47 милиона французи гласуват днес на президентски избори, които според наблюдателите са вероятно най-непредвидимите в историята на страната. За първи път в историята на Петата република президентски избори ще протекат в условията на извънредно положение, въведено след атентатите на 13 ноември 2015 г. Повече от 50 хиляди полицаи и жандармеристи,..

обновено на 23.04.17 в 08:54