Проф. Петер Филцмайер: Австрийският избор не бива да успокоява Европа

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Тест за бъдещето на ЕС, който изпраща разнопосочни послания и дава повод за размисъл, своеобразно допитване „за“ и „против“ съюза и поляризация на обществото – това гласят водещите коментари около резултатите от президентските избори в Австрия. Вотът бе напрегнат и пълен с неизвестни до последния момент. На пръв поглед разделителната линия върви по отношение на бежанската криза, но едва ли само тя е в основата на оспорвания резултат. 140 хиляди гласа преднина отредиха новият австрийски президент да бъде Александер Ван Дер Белен, независим кандидат, подкрепен от зелените. Той бе определен r като „първият зелен президент на Австрия и в Европа.

Австрийският политолог и университетски преподавател проф. Петер Филцмайер, който ръководи Виенския институт за стратегически анализи отбеляза в интервю за предаването „Събота 150“, че не би говорил за разделение в обществото, а по-скоро за разделителни линии:

Избирателите гласуваха не само защото намират единия или другия кандидат за симпатичен. Избирателите на президента Ван Дер Белен и на неговия противник Норберт Хофер просто виждат пътя за развитието на страната по различен начин. Привържениците на Хофер смятат, че досегашния политически курс е погрешен, те се страхуват за социалната си сигурност и смятат, че жизненият им стандарт се влошава. Това са песимистите, ако можем така образно да ги характеризираме. Значително по-оптимистични са избирателите на Александър Ван Дер Белен, които въпреки критичното си отношение към статуквото смятат, че Австрия се движи в правилната посока и не виждат заплаха за собствения си жизнен стандарт.

Изборите бяха решени от независимите, от надпартийните гласоподаватели, и това е напълно логично, защото на втория тур се явиха двама кандидати на опозицията, заяви още проф. Филцмайер, според когото изборите са били индикатор за драстична промяна на нагласите в Австрия:

Един срещу друг се изправиха двама напълно противоположни кандидати - Норберт Хофер, който е ясно изразен десен политик, и Александър Ван Дер Белен, който е ляв либерал. При такова разположение съвсем естествено е, че избирателите няма да се водят само от партийните си пристрастия.

Проблемът обаче е съвсем друг. Изборите показаха, че настроенията в Австрия са се променили драстично, защото мотивацията да гласуваш за Ван Дер Белен беше преди всичко да се предотврати избора на крайно десния кандидат Хофер.

Президентските избори в Австрия предизвикаха голям интерес в Европа. След обявяването на резултатите можеше буквално да се чуе въздишката на облекчение на европейските лидери. След предотвратения избор на един националпопулист като Норберт Хофер, може ли ЕС да „скръсти ръце“ и да се успокои на фона на растящата подкрепа за националистични партии, като Партията на свободата в Австрия, Алтернатива за Германия, Националния фронт във Франция?

Не бих разбрал Европа, ако сега скръсти ръце и се успокои. Успокоително е наистина, че дипломатическите контакти с Австрия с президент Ван Дер Белен ще са значително по-лесни, отколкото с евроскептика Хофер. Но изборите в Австрия предизвикаха толкова голям интерес, защото са нагледен пример за променените настроения в цяла Европа. Говорим за растящото недоволство към "онези горе" от страна на "онези долу", към политическите елити. Говорим за недоволство по теми като бежанската криза, но и икономическите и социалните страхове на хората. Тези настроения няма да отминат, само защото един кандидат е спечелил с 0,6% преднина. В Австрия, но и другаде в Европа, например във Франция, настроенията остават и за това никой няма право да скръсти ръце и да бъде спокоен.

Позицията на австрийския политолог в детайли чуйте в звуковия файл.