Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Л. Копринаров: Един нов призрак броди над Европа - този на сепаратизма

Снимка: ЕПА/БГНЕС
Един нов призрак броди над Европа, но не онзи, който знаем отпреди 150 години - на комунизма, а призракът на сепаратизма. Това каза в ефира на "Хоризонт" в коментар на актуалните предизвикателства пред европейските демокрации професор Лазар Копринаров, политолог, бивш дипломат и преподавател в ЮЗУ:

Не случайно споменахме конфликта в Испания между Мадрид и Барселона и проведените вчера референдуми в Италия, където Ломбардия и Венето масово гласуваха за повече автономия и за повече пари. Така че този призрак преди това се беше появил в Шотландия, знаем го във Фландрия и така нататък - много са местата в Европа, в които се проявява желанието за отделяне от държавата и формиране на нови по-малки.

Проф. Копринаров изтъкна още, че евроскептицизмът като тенденция остава актуален:

Втората тенденция или по-скоро диагноза е, че евроскептицизмът, който смятахме, че лека-полека си отива, че са изтръгнати корените му, след като Европа излезе прилично от икономическата и финансовата криза, се оказва, че е жив - ето последните избори в Чехия ясно показват, както и изборите в Германия, където "Алтернатива за Германия", една радикална, ксенофобска партия и заедно с това с евроскептична идеология, излезе на трето място, а в бившата Източна Германия - на второ място.

Освен тези две, бих ги нарекъл негативни тенденции, ми се ще да добавя една позитивна и тя е, че икономиката на Европа се възстановява и с добри темпове върви напред, подчерта още Лазар Копринаров. Той коментира и темата за корените на тенденциите към сепаратизъм, като даде пример с Испания:

Желанието на политическия елит или на част от политическия елит на Каталуния да се отдели от Испания има своите корени преди всичко в 19-и век.
Наистина в днешната политика сепаратистите се обръщат към икономически и финансови, така да ги наречем, образи, за да влияят върху емоциите на хората. Всъщност сепаратизмът не се гради върху политическия разум, а върху политически емоции. Сепаратистките лидери в Каталуния казват: "Те ни крадат!", имайки предвид Мадрид, а след събитията на първи октомври добавиха: "Те ни крадат и те ни бият!". Това е една смес, все едно да наливаме бензин в огъня - лесно, особено младите хора се възпламеняват при такива лозунги. Но има и по-дълбоки корени - в 19-и век.

Много ми се иска това да не излиза от контрол, защото онова, което отслабва отделните страни - в случая Испания и Италия и евентуално Белгия, отслабва Европа, а ние българите сме толкова, така да се каже, зависими от възможностите за развитие в Европа, че подобни тенденции биха били ужасно негативни за нас
обобщи анализаторът.

Цялото интервю с професор Лазар Копринаров можете да чуете в звуковия файл.  

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Благотворителен базар в Дома за деца и младежи с увреждания в Монтана

Благотворителен великденски базар организираха в Дневния дом за деца и младежи с увреждания в Монтана. Изработените сувенири се изкупиха за кратко време За поредна година в Дневния дом направиха изложба – базар от сувенири за Великден. От няколко месеца настанените в центъра, с помощта на педагозите и възпитателите, изработваха венчета,..

публикувано на 26.04.24 в 20:21
Найден Тодоров

Найден Тодоров: Опитваме се да наваксаме едни забавени процедури във Фонд "Култура"

Медиите са към министерство на културата, но по закон се води само списък – регистър, на медиите. И аз питам къде принадлежи БНР или БНТ, и електроните медии?  Министерство на културата се опитва да работи за създаването на законите, уточняващи кой са реалните собственици, но къде е властовият лост в Министерство на културата? Няма такъв!..

публикувано на 26.04.24 в 20:02

Кюстендилските абитуриенти ще дефилират по променен маршрут

Изпращането на абитуриентите от кюстендилските гимназии, до което остава по-малко от месец, но подготовката вече върви, ще става по нов маршрут и по нова концепция. Това обяви градоначалникът инж. Огнян Атанасов.  Досега тийнейджърите се събираха на гаровия площад, при Паметника на Войнишкото въстание, но вече ще го правят на централния пл...

публикувано на 26.04.24 в 19:59

Проучват кои преградни съоръжения в реките от водосбора на Янтра може да бъдат премахнати

Водостоци, прагове и бентове нарушават естественото протичане на река Янтра. За това предупреждават от Сдружението за дивата природа "Балкани" и започват пилотно проучване за премахване на преградите в реките от водосбора на Янтра във Великотърновско.  Изкуствено изградената хидротехническа инфраструктура и практиката за коригиране на речните..

публикувано на 26.04.24 в 19:49

Йото Пацов: Днешната журналистика и медии са по-несвободни от тези преди 1989 г.

Степента на политическата демагогия е несравнимо по-голяма днес, отколкото едно време. Съответно обслужващият персонал в лицето на медиите боледува точно от тази болест. Това коментира в интервю пред БНР журналистът Йото Пацов, кореспондент на „Работническо дело“, който заедно с Любен Антонов влизат в забранената радиационна зона при..

публикувано на 26.04.24 в 19:15
Йенс Столтенберг

Столтенберг призова съюзниците в НАТО да увеличат помощта си за Украйна

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг призова от Берлин другите съюзници в Алианска да последват примера на Германия и да увеличат помощта си за Украйна. "Германия е най-големият европейски донор на военна помощ за Украйна. Вие току-що решихте да изпратите трета система "Пейтриът" на Украйна и аз силно вярвам, че другите съюзници трябва да..

публикувано на 26.04.24 в 19:11

МС одобри над 195 млн. лв. допълнителни разходи за различни ведомства

Правителството одобри общо над 195 милиона лева допълнителни разходи за различни ведомства.  От пресслужбата на Министерския съвет посочват, че целта е преодоляване на разликите във възнагражденията на персонала в бюджетните организации и увеличаване на заплатите.  Близо 2 500 000 лева получава Националния статистически институт, над 4 милиона лева -..

публикувано на 26.04.24 в 19:04