Изложбата "Спортът в антична Тракия“ – калейдоскоп на спортните нрави в Древността

публикувано на 24.04.18 в 11:03

Снимка: НАИМ

Интервю на Ирина Недева с доц. Людмил Вагалински

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Изложба на тема „Спортът в антична Тракия“ се открива тази вечер в Националния археологически институт с музей към БАН. Тя показва мястото и ролята на спорта в тракийското общество, населявало българските земи през предримския и римския период. Изложбата е по повод избора на София за Европейска столица на спорта през тази година. Куратор е Петя Андреева.

"Определено спортната култура при това културно взаимодействие с елините бавно и постепенно е навлизала. Траките са я харесвала и разбира се, постепенно и самите траки вече започват да взимат участие в състезанията и да се изявяват на спортната сцена".

В предаването "Хоризонт до обед" директорът на НАИМ доц. д-р Людмил Вагалински обясни, че спортът, практикуван в тракийското общество, е по-различен от гръко-римската класическа спортна култура, за която има много повече данни. Изложбата проследява навлизането на спортната култура в ежедневието на древните траки. Каменни паметници и изображения върху керамични съдове от гръцките колонии по Черноморското крайбрежие онагледяват елинските традиции в организирането на спортния живот и провеждането на спортни състезания като надбягване, хвърляне на диск, мятане на копие, дълъг скок, борба, бокс. Изложбата показва и уникален златен пръстен-печат с изображение на атлет, датиращ от края на V в. пр. Хр.

Спортували са голи и на определени места, което е възмущавало някои мислители от Древността, разказа Людмил Вагалински:

"Доста пълководци в древността са се възмущавали, че спортистите са доста изнежени, искат специална диета, не издържат много на напрежение, на несгоди и всъщност не стават за войници. Такива мнения може да чуем и сега, но същевременно има и едно преклонение към постиженията, надпреварват се да им дават различни награди. Даже има, както и сега, пенсии при строго определени правила. Интересното е, че пенсията, която получаваш пожизнено като изтъкнат спортист, ти можеш да си я продадеш официално, законно правото на пенсия, на хора, които нямат нищо общо със спорта".

"Освен легален бизнес с пенсиите на спортисти в Древността е имало и специални диети за спортисти, както е сега, а днешният олимпийски девиз „Не е важно да победиш, важното е да участваш“ би бил абсолютно неразбираем за гърците, римляните и траките – те са се състезавали за награда", уточни Людмил Вагалински. В коментар на политическия аспект на спорта, вниманието на управниците и максимата "Хляб и зрелища" той посочи:

"Там се има предвид преди всичко гладиаторски игри, които между другото имат доста общо със спорта и да речем, мащабни състезания с колесници, които заменят днешния футбол, където се събират страшно много хора, имат си агитки, залагат се пари и емоции. Всъщност, особено гладиаторските зрелища – тях вече императорите контролират, защото там се контролира и насочва енергията на масите. Тяхното внимание се отклонява, има къде тази енергия, дори негативна, да се изхарчи, както е сега на стадионите, и затова управниците и управителите обръщат особено внимание върху тези прояви. Не върху театъра, не върху музикалните изпълнения. Не че и за там не се дават пари, но, както казват още в древността, много малко хора се интересуват от тях. Това е за елита, за по-просветените. Масата иска екшън".

Изложбата може да бъде разгледана до 2 септември.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.