В Турция се проведоха президентски и парламентарни избори

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Приключи изборният ден в Турция. Гласоподавателите избираха президент и състав на 27-я парламент на страната. След вота в сила ще влязат гласуваните на референдума през миналата година промени в Конституцията.

Министърът на правосъдието Абдулхамит Гюл и президентът Реджеп Ердоган заявиха, че по време на изборите в страната не е имало сериозни нарушения.

От основната опозиционна Народнорепубликанска партия обаче съобщиха, че бюлетините в около сто урни са били признати за невалидни.

За да получат места в парламента, партиите трябва да съберат поне 10 на сто от гласовете в национален мащаб. Въпреки че областите в страната са 81, избирателните райони за парламентарните избори са 87, тъй като няколко от най-големите градове са разделени на по два района. Ще бъде отчитан както общият брой на гласовете за коалициите, така и разпределението им между партиите вътре в тях. За изчисляване на мандатите се прилага системата Д`Ондт на ниво области, като след това се добавят вотът от чужбина и от граничните пунктове.

Най-сериозните инциденти по време на гласуването бяха в град Суруч. При сблъсък между две групи пред избирателна секция бяха ранени трима души. По време на предизборната кампания в града при друг сблъсък загинаха 4 души - магазинерът Есвет Шеняшар от прокюрдската Партия на демократичните региони и двамата му синове и братът на депутата от управляващата Партия на справедливостта и развитието Ибрахим Халил Йълдъз. Братята Шеняшар са били убити от изстрели от упор, а баща им е бил прободен над 20 пъти с ножове, когато ги е посетил в болницата.

Днес в града трима души бяха задържани след като в автомобила им бяха открити 4 чувала с бюлетини.

Опозицията твърди, че на места достъпът на гласоподаватели и наблюдатели е бил възпрепятстван, както и за случаи на физически нападения. При едно от тях пострада кандидат-депутатът и заместник-председател на Добрата партия проф. Юмит Йоздаг.

Властите съобщиха, че са започнали правни действия срещу 10 чужденци, които се представяли за наблюдатели, но нямали необходимите акредитации. Става дума за 4 италианци и по трима французи и германци. Всички те са били задържани в 4 югоизточни провинции.

В охраната на изборите в цялата страна са ангажирани над 530 000 души от силите на реда.

Право на глас в страната имаха над 56 млн. турски граждани от 180 000 избирателни секции. Около 1,5 млн. младежи гласуваха за пръв път на тези избори.

Гласуването за турските граждани в чужбина също завърши, като правото си на вот упражниха около 1,4 млн. души от над 3 млн. турци зад граница.

По думите на президента Реджеп Тайип Ердоган участието на гражданите във вота е свидетелство колко развита е демокрацията в Турция:

"Но тези избори имат още една особеност. Всъщност с тях в този момент Турция извършва демократична революция".

Според новата система президентът ще има петгодишен мандат с възможност за преизбиране. Правомощията му ще бъдат значително разширени и той ще бъде глава и на изпълнителната власт. Отпада премиерската длъжност. Министрите ще бъдат назначавани от президента и ще отговарят пред него, а не пред Меджлиса.

Ако никой от кандидатите за президент днес не получи над 50% от действителните гласове, на 8 юли ще се проведе втори тур. Най-високата позиция в държавата си оспорват шестима претенденти. Основен фаворит е действащият държавен глава Реджеп Ердоган. Срещу него се изправят петима опозиционни кандидати. Най-високи шансове сред тях имат Мухарем Индже, издигнат от Народнорепубликанската партия, и председателката на Добрата партия Мерал Акшенер. На добър резултат разчита и кюрдският лидер Селяхаттин Демирташ, който водеше кампанията си от затвора в Одрин.

С промените на конституцията от април 2017 г. депутатският мандат беше удължен от 4 на 5 години, а броят на депутатите беше увеличен от 550 на 600. Право да бъдат избирани за народни представители получиха всички пълнолетни, а не както досега - само тези над 25 години.

Гласуването се извършваше с две бюлетини – по една за президент и за народни представители, върху които избирателите с печат, връчен им от комисията, посочват своя избор. На бюлетините са отпечатани емблемите на партиите и имената на техните председатели, а на тези за президентските избори – снимки на претендентите. Бюлетините се поставят в един и същи плик, който следва да бъде подпечатан от избирателната комисия. Висшата избирателна комисия обаче реши, че вотът ще бъде зачетен дори и при липса на печат.

Както на повечето места по света, за да се предотврати контролиран вот, влизането в тъмната стаичка с мобилни телефони и електронни устройства е забранено.

В страната не се провеждат проучвания екзит-пол, така че първите резултати се очакват по-късно след края на изборния ден.

От 6 часа до полунощ е забранена продажбата и консумацията на алкохол.

Над 38 000 полицаи с 4 хеликоптера, моторни катери, дронове, 85 водни оръдия и 90 бронирани автомобила ще бдят за сигурността само в Истанбул. Мегаполисът е градът с най-многобройно население в Турция.