Пламен Траянов – Пърси: Музиката ме прави щастлив, за мен това е голямо постижение

„Музиката ме прави щастлив. Целта ми е да съм щастлив с това, което правя. И аз съм. За мен това е голямо постижение“. Това каза в предаването „Нощен Хоризонт“ музикантът и бас китарист Пламен Траянов – Пърси. В началото на 90-те Пърси емигрира в САЩ, за да търси реализация на таланта си и след години успешна кариера в Щатите като музикант той се върна за концерт на българска земя като член на американската група Madame Mayhem. Формацията участваше в тазгодишното издание на фестивала „Hills of Rock“ в Пловдив като предгрупа на Judas Priest. Почитателите на Пламен Траянов – Пърси го помнят в началото на промените у нас като музикант в групата „Огнен звук“. Днес басистът има две основни занятия в Madame Mayhem и с The Dirty Pearls, с която прави по няколко шоута годишно в Ню Йорк.

„Тогава заминах за САЩ с идеята да си дам шанс. Знаех, че няма да е лесно и че ще е различно, но си дадох шанс. Е, не очаквах, че ще отнеме толкова време, но по-добре късно, отколкото никога“, връща лентата назад Пърси. И определя музикалния свят зад Океана като „пълен парадокс“:

„Един ден си на върха, на другия ден си г-н Никой. Няма продължение на неща – всичко се случва и след това - не се случва. Колкото по-мащабни стават нещата, толкова по-провалени се получават. /…/ Музиката навсякъде би трябвало да е бизнес, но в САЩ има много ненужни препятствени правила“.

На въпрос - какво се извежда на преден план в този бизнес - идеите и креативността на музикантите или модата, Пърси подчерта, че отговорът зависи от това за кой жанр става дума, зависи от „материята, която представяш“:

„Например, в поп музиката 95% от изпълнителите не са си писали музиката, а автор е някой друг. Отделен въпрос е мениджмънтът и лейбълът върху какво ще се фокусират. От 10-12 години насам така се получава, че чуваш някакъв хит, от който няма отърваване, знаеш името на артиста и след 3-4 години този артист не се чува повече. Това е много жалко и много мачка музиканта“.

Според Пърси всичко си има давност и има много малко жанрове, които „може да ги свириш и на 20, и на 80 години“. А какво е бъдещето, след като един ден групи като Metallica, The Rolling Stones, AC/DC си отидат?

„Това е много сложен въпрос. Групите от такъв ранг са произлезли по друго време. Има вълна от по-модерен рок като Shinedown, например, които носят факела на рока, но не знам колко време ще издържат. Има лек залез на рок музиката. Нещата вървят към такава посока, поне в САЩ. Не е това, което беше през 80-те, през 90-те години. Вкусът на хората се промени много. Радиото много променя вкуса на хората. Не мисля, че бихме имали групи от такива мащаби, които да имат толкова дълга кариера на едно и също ниво“.

След толкова години зад граница Пърси вижда разлика в живота в България. Според него, въпреки че у нас всичко се тълкува по характерен начин „като в съновник", все пак има свобода, положителна промяна, неограничение в мечтите, но има и слой хора, които теглят еволюцията на мисленето назад. На въпрос – ако днес срещнеш 20-годишния Пламен Траянов – Пърси, какъв съвет би му дал, той отговори:

„Бих му казал да не се плаши от промени, защото тези промени са за добро“.

Интервюто на Мартин Николов с Пламен Траянов – Пърси чуйте в звуковия файл.