М. Владимиров: Не мисля, че големи компании ще имат интерес към терминала за регазификация в Александруполис

Това заяви Анализаторът от Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров в предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“ по повод възможността България да се присъедини към  газопровода „EastMed“, който, по думите на премиера на Изреал Бенямин Нетаняху, може да се превърне в още един източник на природен газ за страната ни:

„Египетските терминали вероятно могат да намалят цената значително и, съответно, крайната цена на терминалите край Александруполис да е конкурентна на „Газпром“. Трябва да се има предвид, че разходите, които следват след регазификацията на природния газ - трансмисията до България и прекарването на газа до Централна Европа например са доста високи. На този етап, не мисля че руския газ може да бъде конкуриран през този способ. Трябва да стигне до глобална газова революция от гледна точка на цените на втечняване, регазификация и транспортиране на газ. Дори и сега, ако сравним цените на втечнения газ за Гърция с цената на руския газ, който стига до Румъния, цената е горе-долу еднаква, но това не включва всички останали разходи... Трябва да се намалят чувствително технологичните разходи за пренос на втечнен газ, които са около 10-15% от цената на самото гориво. Освен това, на Балканите няма достатъчно голям пазар. Търсенето на природен газ в целия регион е около 10 млрд. куб. м., което не оправдава едни един дългосрочен договор, например, за доставка на втечнен газ“.

Появата на нови производители на втечнен газ също би довело до спад за цените. В момента САЩ изнася такъв, но основно към Азия, където цените му са по-високи. Според експерта е важно пазарът в цяла Източна Европа да се обедини чрез либерализация на трансграничните квоти, но местните компании и „Газпром“ отдавна блокират подобни намерения.

Проектът за терминал за регазификация в Александруполис е частен и е на компания, която в близкото минало е била много близка на „Газпром“, припомни анализаторът. Финансово, проектът "не е много издържан", допълни той и обясни, че съществуващият терминал за регазификация край Атина използва около 10% от капацитета си. Вероятно това е и причина БЕХ да не бърза да влезе в проекта:

„Нека да изчакаме пазарния тест. Не мисля, че на него ще се появят някакви големи стратегически компании или търговци на газ - на обвързващата фаза, когато се сключват реални договори“.

Срещата на министъра на енергетиката Теменужка Петкова с посланика на САЩ Ерик Рубин, на която тя го информира, че включване на България в терминала в Александруполис би означавало осигуряване на газ и от Америка, според Владимиров, е "логична", тъй като в момента САЩ произвеждат газ на много конкурентни цени, но уточни, че става дума за цена „на кораба в океана“. Въпросът е, че американското правителство не контролира частните компании на кого да доставят газ:

„Ако гледаме стратегиите на частните компании, те обикновено избират по-високата цена. България може да предложи по-висока цена, но аз не съм сигурен дали „Булгаргаз“, например,  или някой друг участник в България ще се съгласи да плати тази висока цена, при положение че в момента Русия доставя газ в България на едни от най-ниските цени в Европа“.

Владимиров не мисли, че има натиск за българско участие в проекта за терминал край  Александруполис

„Участието на България в Александруполис е по-скоро свързано с надеждите на правителството да запълни и втората половина от капацитета на интерконектора Гърция – България. Идеята е малки търговци на газ да доставят около 100-200 милиона куб. м. на година“. Така изграждането на интерконектора би било по-добре издържано финансово, защото означава намаляване на таксата за пренос, обясни той.