Гергана Лаптева събира история, география и култура в книгата си "Посока юг"

„Навлизайки в антарктически води, гледката коренно се променя – първите айсберги, първите пингвини, даже ако има човек късмет и китове да види наблизо. Просто е един друг свят. Като вдишваш, вдишваш леденостуден въздух, но вълнението измества усещането за студа." Това разказа в предаването "Нощен хоризонт" Гергана Лаптева, която вече седем пъти е била на Антарктида.  

След като през миналата година събра всички карти на Антарктида от Средновековието до днес, съставителят на алманаха „Непознатата южна земя – Terra Australis Incognita“ Гергана Лаптева сега описва всички места, през които българските полярници преминават, за да стигнат до Ледения континент. Новата й книга „Посока юг“ е повече от пътепис - тя съчетава история, география, фотография, личен поглед към непознатата земя, до която повечето от нас не могат да се докоснат. Книгата събира снимки, карти, портрети на мореплаватели, които още преди векове са правили опити да достигнат ледената земя. 

Гергана Лаптева е палеонтолог, завършила е и художествено училище със специалност живопис. Работи в Българския антарктически институт и Националния център за полярни изследвания.

„Посока Юг“ проследява пътя на българските експедиции, преминаващи през Южна Америка и отправните точки за Антарктида. „От топлия Буенос Айрес, през ветровита Патагония до студена Антарктида – всичко е в посока юг спрямо нас, спрямо България“, обяснява Лаптева. Тя попада на Антарктида за първи път пред десет години за кратко, което обаче пробужда желанието й да повтори и потрети пътуването. Докато не станали седем. 

Едно от най-опасните места по пътя към Антарктида е проливът на Дрейк. „Накъдето и да погледнеш е само вода, няма абсолютно нищо. Няма и помен от земя. Далече и от Южна Америка и от Антарктида“ - така Гергана Лаптева описва преминаването през най-бурните води в пролива. 

"Всеки един кораб, всеки един капитан издава такъв сертификат - то вече е като традиция, в който е описано, че си минал едни от най-опасните води в света, тъй като там се срещат топли и студени океански течения, идващи едните от Антарктида, другите от Южна Америка, от Атлантическия океан, и при това смесване на топли и студени води винаги там, дори и да кажат, че е спокойно времето, винаги има вълни, бурно е", допълва тя. "И просто накъдето и да погледнеш, е само вода. Няма абсолютно нищо. Няма помен от земя, защото ти си буквално на средата на този пролив, далеч и от Южна Америка, и от Антарктида и това, което за мен беше странно е, че едни ята птици непрекъснато летяха след кораба. Те просто си летят, кацат си. Това бяха единствените същества, освен екипажа и моите спътници на кораба, които в продължение на три дни вижда човек".

Първата карта, на която Антарктида фигурира като континент е на османския мореплавател Пири Рейс от 1513 година. Днес учените спорят дали на картата е наистина Антарктида, но за времето си тя е считана за много точен документ. Първата европейска експедиция, достигнала Ледения континент, е руска - през 1820 година. "Но много преди това, без да има официални данни, там са били ловци на китове, на тюлени, които от Огнена земя незнайно как точно са минавали този пролив на Дрейк с техните лодки и плавателни съдове, но факт е, че има следи от такова присъствие".

Туристическият наплив към Антарктида расте, отчитат полярниците. И от Чили, и от Аржентина тръгват страшно много такива екскурзии, обясни Лаптева. Някои продължават със седмици и достигат доста по на юг от българската база. Според Гергана обаче, едно е да отидеш там като турист и да се снимаш с пингвините и различната природа, а друго - да се включиш в експедиция, в която имаш и конкретни задачи. 

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.