Георг Краев, фолклорист: Елхата не замества бъдника

„Прочитът, че Бъдни вечер е вечер, насочена към бъдещето, е малко книжовен. Фолклорната култура, която не познава писмената, е по-метафорична – бъдникът е един пън. В Рождественската нощ този пън е изключително важен и за него някога българите са се подготвяли много сложно. Обредът е изключително красив, но в края 19 век - напълно забравен". Това каза за БНР фолклористът проф. Георг Краев.

„Елхата не е заместител на бъдника, защото е част от немската традиция", обясни той. Първата елха, която се появява у нас, е въведена от учителки, които са учили в Одеса".

„Има един момент, който е изключително важен. Бъдникът се внася на ръце и не трябва да се опира в земята, тоест това е цар и детенце. Най-старата жена на къщата го миросва - повива го в пелени и чак тогава го слага огнището. Българите наричат слънцето „Райко“ - същия този Райко, който е положен в огнището - много важен момент за всяка къща, тъй като огнището е образ-метафора на онова, което наричаме Стар Завет, а Новият завет е срещу огнището -  това е Богородица с нейното кандило, с нейния чист огън, за разлика от недотам чистия огън на домашното огнище, защото той е свързан с греха. Грях идва от горя".

Всички символи, които се слагат на трапезата, пък са със знак плодородие:

„Постното и темата за поста във фолклора е изключително сериозна - тема за смъртта като девственица, тоест нумееща да ражда или непозволяваща да бъде разорана, за да роди. Едва ли някой си дава сметка колко важно е постенето от гледна точка на духовното осмисляне на живеенето. /.../ Дълбинното самоосъзнаване на българина е като вярваш и християнин, както и че семейството е мястото, където трябва да бъдат усвоявани духовните знания“.

Интервюто с Георг Краев можете да чуете в звуковия файл.