Thom Artway от Чехия представя новия си албум в "Евробокс"

Thom Artway  заяви присъствието си на поп сцената в  Чехия през 2013-та година. Дебютния си албум „Hedgehog“ издаде през 2015-та година. Има две награди Anděl Awards, които са чешката версия на наградите "Грами“, а категориите, в които бе отличен  са за най- добър певец и най- добър нов изпълнител. Освен това спечели проекта Czech Fresh, който дава шанс на музиканти от  Чехия да бъдат наложени на световния музикален пазар. С Thom Artway се запознах по време на фестивала „Евросоник“ в Грьонинген- Холандия. Той ме изненада още в самото начало с прямотата си, описвайки в телеграфен стил всички важни етапи от своята музикална кариера и по- специално изборът на Австралия, където прекара шест месеца работейки. "Започнах да свиря като уличен музикант, тогава бях на 18-сет години. Това беше преди седем години, попътувах известно време, прекарах шест месеца в Австралия, където също свирех на улицата, след което се върнах обратно в Чех. Реализирах първия си сингъл, когато бях на 20-сет години. Песента се казваше „I have no inspiration“ и беше приета много добре, доста се завъртя в радиостанциите. Малко по- късно реализирах дебютния си албум, който нарекох „Hedgehog -Таралеж“. Свиря соло, както и с групата ми, така че имам две опции за начина, по който да изнасям концерти. Стилово се движа между поп, рок , инди, всичко, трудно ми е да дефинирам. Харесвам както тъжни, така и щастливи песни. Идвам от село в Чехия, но в момента живея в Прага. Австралия, историята е забавна, защото любимото ми място в Прага, където обичам да се застоявам е стената на Джон Ленън, свирил съм много на това място. Веднъж имаше група от австралийски студенти и те ми казаха: „Хей, защо не дойдеш да свириш в Австралия, ще ти хареса там, а и хората ще те харесат. Отговорих: „добре!“,  купих си билет и заминах за Австралия. Това беше причината, по това време бях на 20 години, бях млад, не учех в колеж или  университет, така че поех тази авантюра." Докато разговаряме с Том Артвей той ми дава промо копие от най- новия си албум, който е озаглавил All I Know и продължава с поясненията. "В него съм включил 11 песни, започнах да пиша песните за албума, докато бях в Индонезия,  на остров Суматра. Там прекарах един месец, по- точно 20-сет дни на острова, където нямаше абсолютно никой, много тихо и приятно място за писане на песни. В текстовете описах връзките между хората, писах за любовта, за хората, които съм срещнал, добри или лоши. Както споменах, обичам тъжни песни, но независимо от това, повечето от песните са оптимистични. За разлика от първия ми албум, който беше доста тъжен, новият ми албум е ярък и много цветен. И понеже започнах да слушам електронна музика, в албума ще откриете елементи от електронната музика, по- специално в песни като Chasing The Wires, която е в дует с Лени.Познавам Лени от концерти и участия и много харесвам нейната музика. Първоначалната ми идея беше да използвам  една инструментална пиеса като интермецо за началото на албума Chasing The Wires.  Междувременно започнах да пея текст върху тази мелодия и си казах, това звучи наистина хубаво и ще бъде страхотно, ако и Лени участва. Вече имах акорди за хармонията и реших, че тази песен трябва да е дует. Обадих й се, Лени чу музиката и я хареса. После записахме демо и влязохме в студиото, най- вероятно ще заснемем и видеоклип и това ще бъде нашият следващ сингъл, предполагам, че ще излезе през април." 

Том Артвей се очертава в представите ми като музикант авантюрист, заради факта, че създава втория си студиен албум като материал и теми не къде да е, а в Индонезия. Бях заинтригувана дали това е специално търсена дестинация или е съчетана с ваканция. 

"Донякъде е така, но по- скоро това беше приключение, защото обичам предизвикателствата. Това не е туристическа дестинация, преживях много забавни моменти с местните хора, индонезийци, докоснах се до индонезийската култура, но основната идея беше да остана на едно място за 20 дни и да се концентрирам върху музиката, да прочистя съзнанието си, да чета книги, съзерцавайки морето пред мен, беше великолепно. Така че започнах да пиша някои от песните, които вече се бяха оформили в съзнанието ми, записах демо версии на други песни, така че това не беше ваканция, беше си работа, но ако трябва да съм честен имаше и нещо като почивка между работата."

Провокирам Том Артвей с въпроса приема ли имиджа на съвременния герой на деня, изваден от приказките. "Модерният герой на деня! Никой не ме е питал това, хубав въпрос. Просто обичам да пея, харесва ми да записвам хубави песни, да свиря за хората, независимо дали това ще се случи пред хиляда човека или само пред десет. Мога да съм герой в случай, че ако някой има проблем и дойде на мой концерт, ще се радвам да му помогна, като го излекувам с музиката ми. Така както моите любими изпълнители са ме лекували, иска ми се по същия начин да премахвам проблемите на хората с моята музика.Така че ако съм герой, то нека да е по този начин."

Какво е останало като най- ярък спомен от участието ти на фестивала "Sziget 2018" в Унгария. Том изстреля отговора мигновено:

"Дъжд! Всъщност ето какво се случи. Това е седемдневен фестивал, първите шест дни времето беше великолепно, без капка дъжд. Ние свирихме последния ден, в шест часа вечерта излезе вятър и моят мениджър ми каза: „Виж какво, след 20-сет минути ще се разрази страшна буря, трябва да го знаеш. Може да успеете да изсвирите две три песни, но не съм сигурен. Отговорих: „добре!“ и си помислих, ама че късмет, свирим на фестивала Sziget , нещо което може би се случва веднъж в живота и да излезе буря, но какво да се прави. Обаче успяхме да изсвирим шест песни, публиката беше страхотна, бяха дошли много чехи и словаци, атмосферата беше невероятна. Но вятърът беше толкова силен, че сцената се огъваше, а дъждът плющеше върху инструментите ни, положението беше много зле и трябваше да прекъснем концерта, но пък свирихме както никога до сега, страшно добре, направихме възможно най- доброто, на което сме способни. Приключихме 25 минути по- рано. После, когато дъждът започна да преминава, ние се върнахме на сцената, а хората също не си бяха тръгнали, чакаха под една тента и тогава изсвирихме още две песни в акустична версия, заради хората, които ни чакаха."

Цялото интервю чуйте в прикачения файл:



ВИЖТЕ ОЩЕ

"Симфонични страници" от творчеството на Георги Минчев - вече на компактдиск

Отбелязването на 80-годишнината на композитора Георги Минчев, което започна с концерт на Симфоничния оркестър на БНР на 1 февруари в зала "България", беше продължено и с юбилейно издание на Музикална къща БНР – с компактдиск, наречен „Симфонични страници“. Роден на 29 януари 1939 г., Георги Минчев прави първите си стъпки в музиката на пианото...

обновено на 21.02.19 в 16:56

Увертюрата от „Севилският бръснар“ е най-любимата оперна увертюра на българската публика

Всеки сезон предаването за музикално-сценични изкуства „Каста дива“ провежда анкета „Любимите ви…“, в която дава възможност на своите слушатели да изразят предпочитанията си и да спечелят награди. През годините научихме с интерес, че най-любимата оперета на българската публика е "Царицата на чардаша" на Имре Калман, най-любимият балет –..

обновено на 21.02.19 в 15:38

Флейтистката Елизабет Мьост представя музика, създадена в Австрия

Последният звукозаписен проект на флейтистката Елизабет Мьост е повод да ви срещнем с австрийската изпълнителка. Нейната дискография е доста богата и показва интереса й към различни епохи – от барока и виртоузността на галантния стил, до Нововиенската школа и съвсем нови автори, посветили пиеси специално на нея. Родена в голямо семейство,..

публикувано на 21.02.19 в 15:21

Наградените българчета в конкурса "Концертино Прага 2019": За музиката и мечтите

Сион Найман е на 16 години, млада надежда на нашата виолончелова школа, ученик на Даниела Черпокова в НМУ „Любомир Пипков“, носител на първа награда от конкурса "Концертино Прага" тази година. Заедно с него в предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" гостуваха цигуларката Лора Маркова (15 г.) от класа на Благородна Танева в софийското музикално..

публикувано на 21.02.19 в 14:32
Величка Савова

Спомен за пианистката Величка Савова

Рубриката "Помните ли..." на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" отбелязва годишнини на видни и значими за българската култура личности от музикалното ни минало, които не бива да потъват в забрава. В това издание отбелязваме 120-годишнината от рождението на една голяма българска пианистка и изтъкната клавирна педагожка - Величка Савова...

публикувано на 21.02.19 в 13:19