Премиера на "Танго в тунела“ на София филм Фест

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Валерия Николова с Ники Станчев и Йонко Димитров

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Новият български филм „Танго в тунела“ ще бъде премиерно показан на 13 март в столичното кино „Люмиер“ в рамките на София филм Фест. Сюжетът отправя към зрителите въпроси за приятелствата, препятствията в живота, за мечтите на младите хора у нас. Съвременната българска драма е насочена към обърканото младо поколение. Проектът е независим, реализиран без държавно финансиране, заснет и завършен за 9 месеца.

Актьорът Ники Станчев, който е и режисьор на лентата, сподели за БНР, че филмът е „разказ за приятелството“, но започва с няколко вица:

„Нашите герои са изключително лесно прочетими, не са прости, но много зрители ще се инициират с тях защото са така вдъхновени, извадени от реалния живот. Моят персонаж е буквално вдъхновен от мене“.

Сценарият е бил написан преди 8 години, но е адаптиран, когато създателите на лентата решили да я заснемат. Повечето актьори са били избрани чрез кастинг, освен другата главна роля, актьорът Йонко Димитров, който сподели:

„Моят персонаж се казва Ники - доста буен, активен човек, типичен образ от съвременното поколение, който наистина не мисли чак толкова много и действа преди да мисли, но в един момент образът лека-полека започва да израства в първата част на филма, когато всъщност осъзнава доста неща за живота и иска да ги предаде след това на Тони - Ники Станчев, обаче вижда едно предателство и след това се разделят. Така вече персонажът ми умира, грубо казано, във филма  - разделят се и тяхното приятелство потъва. Това е една по-изразена сцена за разпада на едно приятелството“.

Станчев нарича филма „модерна драма“, защото драмата е генерирана от сегашните тертипи на поведение и взаимоотношения – загуба на ценности и отношения:

"В нашия филм виждаме двама много близки приятели, които са се приели с всичките им простотии, с глупостите и с кофти чертите им, но в един момент моят персонаж започва да приема нещата за даденост, започва да не цени подкрепата, да не цени и отношението му с другия основен персонаж. Когато приемаш нещата за даденост, лека-полека започваш да губиш всичко. В този разказ нещата около Тони в един момент започват да рухват. Ние, като творци, смятаме, че както се държат доста от младите хора с такъв тип поведение и с това, че просто смятат, че заслужават да имат, само защото са готини или защото искат, кофти краят е почти неизбежен“.