Ясен Сливенски: БЧК и работата с хора са като вирус, доброто е заразно

Това е Ясен Сливенски, който в Българския червен кръст ръководи дирекция "Мениджмънт на бедствията". Мобилният телефон и компютърът са най-важните неща на бюрото му и в критично, и в спокойно време.

Свързан е с Червения кръст повече от 30 години. Първо бил доброволец, след това в младежката организация, а от 19  години се занимава с подготовка и помощ при бедствия. „То е като вирус – Червеният кръст и работата с хора“, признава след дългогодишната си практика на терен.

"Силата е в това, че имаме колеги в цялата страна, навсякъде имаме мрежа от доброволци. Червеният кръст е събирателен център на много различни хора, но обединени от доброто", казва Ясен Сливенски пред "Хоризонт". Той е сред героите на кампанията "ЕС - По-защитени заедно". 

Доброто е заразно, когато го преживееш

Доброто, оказва се, е заразно, не само ако го видиш с очите си, а ако го преживееш. "След всяко бедствие, където работим, хора от пострадалите имат желание да дойдат в Червения кръст, което е много показателно за това, че идеята си струва." 

С лошите моменти в работата не се свиква, твърди Ясен. "Нито със страданието нито със загубата, ако се случи. С опита човек изгражда механизми, за да може да преодолее такива състояния." 

За пострадалите при бедствие много по-важно от одеялата и всичко друго се оказва дори не думата, а един жест: с теб съм - едно докосване. Затова и любимата част от работата за Ясен Сливенски е да работи с хора, там, където е най-трудно. "Да видиш огънче и светлина във възрастни хора, които цял живот са градили дом. Този дом за един час наводнение го няма. Те нямат нищо. И в един такъв момент е много трудно да се изправиш срещу тези хора. Но когато поговорим, когато кажем: да, живи сме - това е най-хубавото  нещо, което ми дава сили да продължа."

За колегите и приятелите си Ясен е "един много ценен човек, много коректен" и няма да те подведе, защото е професионалист. Наричат го "сърдечен, отговорен и екипен играч".

Ясен Сливенски ръководи много хора на терен

"За мен Ясен е най-добрия човек, бродещ по тази земя, който е в състояние да отрече себе си, но да помогне на всички, които са пред очите му", споделя психологът Хенриета Илиева, за която Ясен е приятел "за поне още един живот". Познава го от студентските си години, когато я поканил да бъде доброволец на лагер за деца с увреждания, организиран от Червения кръст. По-късно Хенриета и Ясен работят заедно в БЧК. Създават управлението по бедствия, формират първите екипи, сблъскват се с различни извънредни ситуации: 

"Аз съм го виждала през годините да не спи в рамките на 48 или 72 часа, без да каже: аз съм уморен. Той казва: отивайте, лягайте, това вече не  е ваша работа, утре продължаваме. За хората, които не го познават, той изглежда строг, дистанциран, безумно фокусиран и рязък на моменти, но той ръководи огромно количество хора на терен.“

„Трябва да си работил с него в ситуация, в която гори цяло село и хората плачат за себе си и за животните си, за да видиш Ясен, който стои с червеното си яке, раздава кротки, тихи категорични заповеди, гледа хората право в очите и те се подчиняват“, допълва Хенриета. 

Работната биография на Ясен Сливенски е изпълнена с бедствия и кризи 

Ясен Сливенски е подпомагал пострадалите при най-големите бедствия в България: наводненията през 2005-та година, водната стихия по река Дунав година по-късно, трагедията в село Бисер, унищожителните наводнения в квартал Аспарухово във Варна и в Мизия, атентата на летище Сарафово в Бургас. 

Бил е още регионален координатор по бедствия на международния червен кръст за Централна Европа и Южен Кавказ. Работил и две години в Гърция по време на мигрантската криза, където ръководи операциите за подпомагане на бежанците.

Марияна Стоянова, ръководител на мигрантската служба на БЧК, си спомня за работата си с Ясен по време на кризата с бежанците у нас:

"В Харманли няма да забравя никога - валеше дъжд той водеше дистрибуцията с камиони. Така напрежение възникваше между различните общности - коя общност първа да мине при раздаването. Ясен беше човекът, който ръководеше всички нас на терен. Оперативен човек, спокоен, който въздейства и на екипа. Много тежки моменти сме преживяли тогава заедно." 

Работата му е белязана и от истории с щастлив край, които никога няма да забрави: 

"Успяхме да съберем едно семейство мигранти, които заедно са преминали границата през нощта. Жената беше бременна, а бащата с едно 4-5 годишно момче. Просто в тъмното са тръгнали в различни посоки след това са настанени в различни центрове в България. С помощта на нашите колеги събрахме това семейство на територията на България, а тя междувременно беше и родила."