В "Приземената армия" - Историята на изтребителя от село Габровница

| обновено на 15.05.19 в 12:29
7
Снимка: Добромир Видев

Кой кого пази? Изтребителят селото или селото изтребителя. На този въпрос нямат отговор, поне в Габровница. Наскоро селото беше дадено за пример като място, където жителите се пазят с камери и телени огради заради постоянните кражби на селскостопанска продукция и обири на къщи. И все пак, напук на това, от няколко години в центъра на Габровница стои един самолет - МиГ-21. 

Самолетът се намира буквално на няколко километра от летището, където някога е летял. Машината е била докарана при последното „раздаване“ през 2006 година, разказва кметът на Габровница Борис Цветковкойто 25 години е работил в местната авиобаза„50 години имаше авиация тук, в Габровница“, уточнява той.

На самолета има монтирани макети на ракети. „На други места няма толкова разпространени макети“, допълва Витко Виденов, който пък от Габровница е закарал с друга група самолет в родното си село Орешец.

Кметът на Габровница Борис Цветков не крие, че извеждането на МиГ-21 от закритата вече военна база е бил и негово спасение от нарязване. 

„Лошото е другото – че тия самолети, докато имаха ресурси  и нашите летци можеха да летят, в един момент се оказа, че нямаме самолети, които да охраняват границата ни и да поддържат самата летателна подготовка. Това е жалкото за родната авиация“, коментира той.

Самолетът стигнал до Габровница и с помощта на Илия Колов, който  работил в закритото летище. Той дава своето обяснение защо армията няма възможност да се възстанови от годините на прехода. 

„Тогава се тръгна на съкращаване на личен състав, на въоръжение, на танкове, на самолети. В един момент в Доброславци, в Чешнигирово нарязаха МиГ 23, защото решиха, че не може да се поддържа. Реално самолетите можеха да се поддържат, защото имаше резервни части. Заводът в Пловдив извършваше ремонти – на самолета и на двигателя. Дори, дето се казва, от пет самолета да се направят три, пак беше вариант“, разсъждава Колов.

И допълва крайния по думите му резултат: „Пет самолета летят в Граф Игнатиево, четири-пет в Безмер, няколко във Враждебна и в Долна Митрополия, където беше учебният център.  

На старото летище в Габровница сега посрещат куче, пазач, ръждясали входни врати и… отказът на частната охранителна фирма, която военното министерство е наело да пази остатъците от инвестираните милиони.

Илия Колов и Витко Виденов обясняват, че са работили тук. Но съненият пазач обяснява, че за да се влезе в района на имота, трябва „разрешение от София“.

Вече всичко е ограбено, защо са сложили охрана, питат се Илия и Витко   които в разговор помежду си обрисуват ситуацията с летището.„Води се инфраструктура, терен с отпаднала необходимост, обаче тук е най-хубавата полоса от всички военни летища“, разказват те.

„На това поддържане ли му викаш? Тая гора, дето я виждаш – тука нямаше един храст… А колко кабели са извадени, изровени, измъкнати!“

„В процеса на прехода нямаше пари да се поддържа такава скъпа армия. Казаха ни, че такава голяма армия не ни е необходима, защото вече нямаме врагове. Мина се на варианта малка, но ефективна армия да бъде. Сега хем е малка, хем е неефективна“, смятаИлия Колов.

„Като нямаме армия, тогава храним чужда армия – това е истината“, отбелязва кметът Борис Цветков.

„Тоя аеродрум 50 години е съществувал. Какво изпитва човек ли? Носталгия изпитва. Ние сме прекарвали оттатък дълги години. Задачата на нашите летци беше охраната на столицата и металургичния завод в Перник. Денонощно се летеше. И имахме висококвалифицирани летци“, спомня си Цветков, според когото не е и могло да стане другояче.

„Защото българските политици първо искаха да вземат властта, не мислеха за родината тогава, през тоя преход.“


Галерия