В "Приземената армия" - Историята на изтребителя от село Тръстеник

10
Снимка: Добромир Видев

“Да е на фона на небето... Мястото на самолета е горе”. Славен Петров от Тръстеник показва самолета МиГ-17. С помощ и със свое усилие той го поставя в селото в началото на 90-те…

„Летял съм на него. Част от материалите ми отпуснаха тук, другите намерих аз, направихме тази скара, дойдоха седем техника с кран, монтирахме го тука“, спомня си той. 

Нарочно го вдигнах нависоко – да не се качват деца, ще паднат, ще строшат някой крак, ръка, разказва още Славен Петров.

Разговорът със Славен върви буквално на километри от Долна Митрополия, където преди години е имало военновъздушно училище. А новината, че правителството отново ще го възстанови Славен Петров посреща с широка усмивка… и огромен оптимизъм. „Това е невъобразима радост, особено за старите. Ние войната за връщането на училището я започнахме още 2001-2002-а, два месеца след като го закриха.“

„Ние няма да останем с тези 6-8 самолета. Ще нарасне тая авиация, бе! Не може да седи на това положение!“, вярва Славен. И се чуди: „Как ще оберат банка, при толкоз синдици, не знак какви, ще оберат 4 милиарда и половина под носа ни, а ще викаме, че милиард и половина сме дали за самолети.“

Славен Петров признава, че реформата в армията в годините след 90-та и преди влизането в НАТО е можела да се случи по друг начин. „Хора, които искаха да го направят по-безболезнено, те го заложиха в програми, а не така. Нарязването на самолети, на ракети – ние сами се лишихме от сигурността си.“

Но това е миналото. На бъдещето и на хората, които той е обучавал и сега са на ръководни позиции в политиката и армията, Славен разчита решенията да се изпълняват. „От моите възпитаници имам трима генерали.“

Славен Петров се шегува, че с президента и бивш военен летец  Румен Радев са „от идна кръвна група“. „Нашата майка е авиацията“, добавя той.  

Край качения на постамента преди 30-тина година самолет МИГ-17 Славен Петров не крие надеждите си машината да вдъхновява. 

„Децата от Тръстеник. Някои от тях водя на летището. Има група от четири, гледам ентусиазмът угасна в едни, но в едни е останал. Важно е, че остана семенцето, от което да поникнат нещата. Има още момчета, които горят и имат оная любов към летенето…“, разгорещено споделя той.  

„Ние ако не сме оптимисти, ние сме умрели живи, старите авиатори. Нас ни крепи надеждата.“

Славен Петров няма рецепта какво трябва да се случи с МиГ-17, който преди 30 години оставил в Тръстеник. „Тука старее като ветерана. Старееме и двамата, заедно.“

Надява се двамата му сина да продължат да го поддържат. Те не са продължили традицията да бъдат военни авиатори. И затова сега надеждата е…  във внучките му. „Внучката ми, средната, която сега ще тръгва в първи клас, ми е обещала: „Дядо, аз ще стана летец като тебе“.

Славен изненадва и с думите си: „Най-трудният въпрос в живота ми е, жена ми ме попита: „Ти, с твойта авиация, да знаеш, някога да си бутал детска количка?“


Галерия