"Синтез" - съвместна изложба на съвременно индонезийско и българско изкуство

13
Снимка: Славена Илиева

От 9 юли до 1 септември в Националната галерия „Квадрат 500“ ще бъде представена изложбата "Синтез" - индонезийско и българско съвременно изкуство. Участват индонезийски и български автори. Самата посланичка на Индонезия за пореден път участва със свои творби в изложба в  България.

Каква е симбиозата между две толкова далечни държави и техните култури?

Изкуството на Индонезия ни пренася на места като Джакарта, Сулавеси, остров Ява. За изложбата в България са кураторите Карла Бианпоен и Читра Смара Деви, специално поканени от Националната галерия.

Посетителите ще се докоснат до  различни техники - например до древната техника батик,  но с една модерна идея, под формата на комикс.

Българската авторка Виктория Петрова представя две картини “Лабиринт”и "Без изход", вдъхновена от ритъма на машините във футуристичен план. Тя споделя изненадата си да открие, че макар да свързваме Индонезия главно с екзотика, в страната се прави много авангардно изкуство.

„Моята картина „Лабиринт“ е симбиозата между живота на хората и машините – наши творения, на хората. Правят живота ни от една страна по-лесен, от друга страна по-зависим от тях. Ние сме вече ужасно оплетени в тази симбиоза. Това е нашият лабиринт, на нашето време“, обясни Виктория Петрова.

Друга любопитна инсталация са плаките с пясък, потопени  във водa, с които индонезийската  авторка Еца Мейсяра напомня за ураганите и безсилието на човека пред тяхната опустошителна мощ.

Различно преживяване ни предлага Даниела Тодорова, която преди година представи изкуството на Япония, a днес е един от участниците в съвместната изложба.

„Това, което мен ме развълнува в този проект е обединението между две толкова различни култури. При съвременното изкуство всъщност ние се оказваме много по-близки, отколкото човек би си помислил, чувайки просто България и Индонезия.“

Даниела Тодорова участва със светлинната работа, озаглавена „Магична гора“. „Това са духовете на една гора, в контекста на идеята за по-внимателно отношение към света, в който живеем, към нашата планета“, разказва тя и прави паралел с една от инсталациите от индонезийска страна – как хората възприемат едно бедствие, как оцеляват след него и как предизвикателствата на природата не ги разделят, а ги обединяват.

Композиция от 22 части има повърхност, подобна на марля, през която прониква светлината като лъч на надежда, с идеята да сe покажат раните на обществото.

Посланичката на Индонезия в България Н. Пр. Сри Астари Расджид за пореден път ни изненадва с нейни картини в защита на правата на жените и на майката природа, по много особен,мек и непринуден начин. Tя показва на  бългaрската публика композиция от рисунки,които някой нехайно е захвърлил в центъра на София. 

Намерих тези пана от вестник „Народна култура“. Някой ги беше захвърлил на боклука на ул. „Оборище“. Спасих ги и ги запазих. Там имаше и традиционна българска носия, която също съхраних. За нея се разказва на едно от паната, които ще видите на изложбата в Националната галерия.“ 

Нa входа на галерията ни посреща индонезийска скулптура, съставена от две тела. Едното  е в летеж и стои по-високо, тоест тя все още не е докоснала земята и жаждата за живот е там. Другата фигура е с ръката надолу  и показва, че тялото отива с тежестта си надолу, към земята. Кръговратът на живота или просто синтез.

Още за изложбата чуйте в звуковия файл.