Диана Стоянчова: Да си археолог означава да си учен, а не медийна звезда

Това разказва Диана Стоянчова – млад археолог по професия и призвание вече десет години, в първия брой на новото предаване на БНР и програма „Хоризонт“ – „Изотопия“.

На около километър западно от църквата има отбранителна крепост от системата по средна Струма от времето на Второто българско царство.

„Много интересен обект, непроучван никога, известен още от 70-те години“, продължава разказа си Диана Стоянчова. „Открих го случайно, поразпитах колеги от местните музеи, една от тях – Цветана Комитова ме доведе до него.“

За жалост, макар археолози да не са се докосвали до обекта, иманяри са запълнили празнината и то нееднократно.

„Иначе от архитектурна гледна точка е доста добре запазен. Зидовете при северната порта са запазени до около 1.50 м. Има иманярски изкопи около цялата крепост - и извън, и вътре в крепостната стена. Целият е обрасъл в треви – такъв е сезонът“, описва околността Стоянчова.

Според младата археоложка, това е архитектура, която си заслужава един ден всички български туристи да видят. Неголемите размери на обекта позволяват сравнително бързата му социализация, за да бъде годен за туристически посещения, смята тя.

Диана започва инициативата си за спасяване на българските крепости именно от този обект, защото „звездите светят най-високо над Пирин и на това сме длъжни да научим децата си“.

Преди десетина години Община Симитли имала проект за стръмна екопътека. „Тоест, хора биха могли да се качват и пеша до крепостта. Идеята е да се надгради всичко това, за да може и деца, и инвалиди, възрастни хора също да посещават един такъв обект.“

Диана Стоянчова е на мнение, че изоставени крепости няма, но има „незапомнени крепости, непопулярни крепости“.

Системата от крепости по средна Струма е доста гъста и трябва да се вземат мерки да стане по-популярна, защото заслужава, убедена е Стоянчова. Сред тях са крепостта при Церово и при Зелен дол.

Обикновено оцелелите на изпита по праистория след това стават добри археолози, казва през усмивка тя.

„Всъщност истината е, че в областта на археологията ние получаваме едно много солидно и добро образование. След първи курс първата ми практика беше на Козарева могила, близо до Каблешково, Бургаско – невероятен обект, със запазени пластове от халколитната епоха, с изгорели къщи с цялата посуда вътре- мечтата за всеки млад студент е да попадне точно на такъв обект.

Да си археолог за Диана Стоянчова е равнозначно на две неща – да си готов да живееш с нагласата, че няма да си богат финансово, както и да се лишиш от славата и нарцисизма, защото „да си археолог означава да си учен, не означава медийна звезда“.