Приятели на теснолинейката и фолклора се събират на национален събор

Кристиан Ваклинов, който е създател и председател на гражданско сдружение „За теснолинейката“, определя събитието като празник „на всички приятели на теснолинейката, на хората, които милеят за българското и за влакчето“.

„Целта на събитието е да привлечем за пореден път интереса на обществото към историята и съдбата на теснолинейката Септември-Добринище, която ние оценяваме безспорно като национално богатство от туристическа гледна точка и като жизненоважна необходимост за местното население – транспорт с огромна социална роля и функция и днес, в 21 век“, каза Ваклинов в предаването "Нощен хоризонт".

Фолклорът е нашият корен, най-българското нещо, което е съхранила нашата нация, етносът ни през вековете, смята Кристиан Ваклинов.

Кристиан Ваклинов Снимка: БГНЕС

Той припомни, че от 2002 година насам Септември – Добринище е единствената действаща теснопътна жп линия. Другите са закрити именно тогава. „Пазарджик – Варвара, която е била част от родопската теснолинейка и другата в Северна България: от Червен бряг през Бяла Слатина, Кнежа и Мизия до  Дунава - до Оряхово.“

Линията Септември – Добринище е изграждана поетапно. Законът за нейното построяване е гласуван през 1920 година. „Тоест, можем да кажем, че основите са поставени преди 99 години. Последният участък Банско – Добринище е открит през 1945-а година. Първият влак по линията тръгва на 1 август 1926, когато е открит първият участък от нея – между днешните градове Септември и Велинград“, разказа Ваклинов.  

Ако се съди по посещаемостта на линията, интересът от цял свят към събития, свързани с теснолинейката в социалните мрежи, както и от статистиката за посещенията в специализирания сайт в защита на теснолинейката, то приятелите и поддръжниците на теснолинейката са хиляди хора, сподели още Ваклинов.

„Факт е, че преди години, когато се заех с цялата инициатива, много повече чуждестранни граждани знаеха за историята на нашата железница и я оценяваха именно като атракция. Докато в България, за българите тя беше просто един влак, който пътува 5 часа за 125 километра. За щастие, днес не е така и приятелите на теснолинейката – хората, които се вълнуват истински, искрено от нейната съдба, нейния живот днес и утре и в нашата страна са много, много повече. Все повече българи започнаха да оценяват линията именно като атракция и забележителност, която ние имаме и трябва да опазим, да съхраним и да развием. “