Милена Георгиева: Далеч сме от разбирането на езика на живота

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Мая Данчева с доц. Милена Георгиева в предаването ''Нощен хоризонт''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„2002 година беше разчетен човешкият геном. Преди това можехме само да спекулираме доколко в семейство на родители, които са гениални, се раждат гениални деца, просто една гола статистика. След секвенирането и разчитането на човешкия геном вече започнахме да говорим за гени и генни варианти, които са отговорни за нашите мисловни способности.“ 

Гените и средата си взаимодействат

2002-2003 година стана ясно, че не сме заложници на нашата генетика. Талантите у децата трябва да бъдат търсени, защото те не се унаследяват толкова много, отбеляза доц. Милена Георгиева.

„Ако едно дете бива поставено в условия на среда, която е динамична, в която се чете, в която се слуша музика, ходи се на театър, играе се, няма как това дете да бъде мързеливо. Ние, освен че предаваме нашата генетика, предаваме и нашето поведение. Можем да модулираме тази генетика и то доста успешно, стига да знаем какво точно искаме от тези деца.“

Кодирано е в гените, но гените и средата си взаимодействат – това е основният извод след сравнителните анализи на геномите на различни организми на планетата, подчерта молекулярният биолог.

„Тези сравнителни анализи показаха, че генетиката е еволюционно-консервативна. Ние имаме почти еднакви гени с шимпанзетата, имаме 60% генетична идентичност с домата например. Гените кодират онези протеини, които ни дават възможност да бъдем живи организми. Но начинът, по който тези гени се експресират, отделните вариации, точкови мутации, които заменят само една буква в кода на ДНК – т.нар. диалекти на ДНК, всъщност дават това разнообразие от индивиди, от начина, по който те изглеждат, от техните интелектуални способности.“

Още Хипократ 400 г. пр. н. е. казва, че болестите при хората се изявяват различно в зависимост от условията и сезоните, в които те живеят. Още тогава той дефинира въздействието на околната среда, на климата, на слънцето върху начина, по който ние ще боледуваме, поясни генетикът. 

Играта на гените и спиралата на живота

Всеки един от нас е проекция на двамата си родители. „Ние получаваме почти еднакви геноми от майката и от бащата и започва една игра на гени в нашето развитие. Не всички гени от двата генома започват да работят, или работят изобщо, работят с различна интензивност, могат изобщо да не работят. В самите клетки започва една борба между майката и на бащата и никой не може да каже в какъв процент се изявяват гените на майката или на бащата“, коментира специалистът.

Много сме далеч от разбирането на езика на живота, смята Милена Георгиева. „Спиралата на живота е нещо много сложно и може би в това е красотата на науката – на биологичната наука, на всички науки изобщо. Ние се опитваме да разберем смисъла на този живот.“  

Деца в анимирана среда - училището изостава

Имаме голямо задължение в момента – да създадем образователна среда, кореспондираща с условията на живот на днешните деца в информационното общество, посочи още доц. Георгиева.

„Училището е много тежък механизъм, който може да модулира гените и учителите носят голяма отговорност за това. Малките ни гении, които са в т.нар. поколение на милениумите, са много по-различни. Те имат друг тип умствени способности. От момента, в който ние поставим таблет в техните ръце и те започват да слайдвайт по монитора, това означава, че те имат вече друго възприятие. Ние след това по никакъв начин не можем  да задържим тяхното внимание върху това да изписват сричките бавно и спокойно. Това е нещо, което образователната система трябва да го предвижда вече. Изоставаме в това отношение.“

В анимираната среда, в която растат, ако след това не бъдат поставени в подобна модерна, интерактивна и динамична образователна среда, ние губим вниманието на тези деца, отбеляза Милена Георгиева.