Европейската централна банка (ЕЦБ) остави без промяна водещите си лихви и мерките за парично стимулиране на икономиката на последното заседание под ръководството на италианеца Марио Драги, предаде "Асошиейтед прес".

Регулаторът обяви днес, че запазва лихвата по овърнайт депозитите на банките на ниво минус 0,5 на сто. През септември показателят бе понижен от предходното равнище минус 0,4 на сто. Основната лихва по операциите за рефинансиране (т.нар. "репо лихва") остава на нулево равнище (0,00%), а заемната лихва на ниво от 0,25%.

На септемврийското заседание ЕЦБ също така реши да възобнови стимулиращата си програма за изкупуване на облигации на стойност 20 млрд. евро месечно от 1 ноември.

Заседанието, което се проведе днес, е последното за президента Марио Драги. На 1 ноември той ще предаде поста си на бившия управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард след осем години начело на централната банка на еврозоната.

На последната пресконференция на г-н Драги, която започва в 15:30ч. българско време, напускащият поста си шеф на ЕЦБ вероятно ще бъде изправен пред въпроси относно вътрешните разделяния сред членовете на банката по отношение на последните стимулиращи мерки, предприети през септември, както и относно наследството, което той оставя на Кристин Лагард.

Въпросите свързани с предстоящите политически стъпки на ЕЦБ обаче вероятно ще трябва да изчакат новия председател в лицето на Лагард.

Марио Драги спечели широко одобрение по време на своя осемгодишен управленски мандат за поредица от смели политически действия, които помогнаха за прекратяване на дълговата криза в еврозоната и които поставиха единния валутен съюз на пътя на икономически растеж. Равнището на безработицата в региона спадна по време на неговото управление до почти рекордно дъно от 7,4%, а еврото отслабва с около 20% спрямо долара, което спомага за подкрепа на износа от еврозоната.

Но агресивната политика на ЕЦБ и стилът на поведение на г-н Драги намериха все повече противници, особено в Германия. Германските граждани и управляващи са дълбоко скептични относно политиката на ЕЦБ на т.нар. "лесни пари", като се притесняват, че това може да навреди на предпазливите германски спестовници, докато те субсидират силно задлъжнелите правителства в Южна Европа.

Анализатори и икономисти очакват ЕЦБ да остане в изчаквателна позиция в продължение на много месеци, което сякаш е сигнал, че централната банка до голям степен привърши наличните "боеприпаси".

Те също така предполагат, че обявената в сряда номинация на Германия за нов член на ЕЦБ в лицето на университетския професор Изабел Шнабел на мястото на подалата оставка Забине Лаутеншлегер може да помогне за възстановяването на мостове между ЕЦБ и Германия по време на мандата на Кристин Лагард.