„Това, което правя, го правя от сърце. Знам, че е стойностно. Става дума за преводите, за прекрасния мост между Балканите и една част от Европа, и Изтока“, признава Хайри Хамдан, който е и съставител на поетически антологии. Последното, върху което е работил, е преводът на "Балада за Георг Хених" на Виктор Пасков, който се очаква да излезе през януари. Преглежда отново и свой роман, озаглавен "Лешникови градини".
Хайри Хамдан е в България от 1982 година. В България завършва първо подготвителен курс по медицина, после се дипломира като инженер, но все го тегли към света на думите. Сега може да каже, че е пуснал здрави корени тук.
Родината - тук и там
"Тук усещам, че е моята родина. И там също. Имам страшно много приятели в Йордания. Но докато чувствам, че съм повече необходим тук, отколкото там, аз ще продължа да съм постоянно в България. Имам дом в Йордания. Мога по всяко време да се върна. Не прекъсвам моите отношения с Йордания."
„Това ми помогна, помогна ми инженерството – да подреждам мислите си, да подреждам живота си. То е една матрица сякаш. Няма опит, няма учене, което да не влиза в употреба в даден момент“, преценява днес, от дистанцията на времето.
Наскоро Хайри Хамдан представи в Литературен клуб "Перото" новата си стихосбирка „Водните линии на паметта“.
„Паметта е двигател на вселената, двигател на всичко. Паметници, памет, злопаметност, история… Защо паметта да няма своите лилии, които да я украсяват?“
Няма идеален човек, идеалният човек е скучен, казва още Хамдан, който вярва, че ако в един момент човечеството стигне до подобен идеализъм, Бог ще го смени с друго.
Болката, която заземява
Хайри Хамдан признава, че умее да прощава, а именно прошката може да помогне и да промени „тоя свят, който в момента е пълен със злоба и напрежение“.
„Много интересен, но същевременно много тих човек“ – така го определя писателката и преводач Здравка Евтимова, според която тази тишина е „тишината на направеното добро дело, на доброто“.
Болката заземява човек и той започва да усеща простите малки удоволствия от живота – например с лекота да се облича, да се разхожда, да си отвори шишето, сподели още Хайри Хамдан, който сега е с превързана обездвижена дясна ръка и не може да закопчае "и едно копче".
Самотата като убежище
В писателската и преводаческа работа има много самота. Това са часове, в които човек се отдава на словото, на мисълта, убеден е Хамдан. По думите му самотата е полезна, самовглъбяването във вътрешния свят е необходимо и успокоява, защото заобикалящият ни свят е много сложен и натоварващ.
„Когато съм много натоварен, тогава пиша стихотворения, тогава пиша моята поезия. Може в рейс, докато пътувам. Понякога се сбогувам с някое стихотворение – спи ми се, няма да ставам да ги напиша и наистина те се изпаряват. Спасение е, не е бягство. Аз не мога да си представя този свят без поезия, без метафори.“
Стиховете идват импулсивно, но не мога и без преводите, допълва още Хайри Хамдан, който вижда своята мисия в това да пренася "българския дух към Арабския свят".
Всеки изгрев е значим
Животът е Божи дар, който трябва да се уважава във всеки един миг, вярва Хайри Хамдан.
„Някои хора живеят, броейки дни и години. А трябва да ги живеем, ден след ден. Кога ще дойде заплатата, кога ще свърши този труден месец. Всеки ден е значим. Всеки изгрев е значим. Може би това е работата на поетите, на писателите, които просто осветяват пътя. Животът е един, даден веднъж. И човек, вече в едно озарение, ще усеща тези прекрасни мигове. Дори трудните мигове са значими.“
Хайри Хавмдан е роден през 1962 г. в Дер-Шараф, на Западния бряг на река Йордан. През 1967 г. емигрира със семейството си в Йордания, където завършва гимназия. Носител е на международни литературни награди от Египет, Саудитска Арабия и Палестина. Отличаван е за преводите си от Съюза на българските преводачи. Негови творби са издавани на български, арабски, френски, английски, испански, шведски и други езици.
Аз съм един щастлив писател , казва за себе си Димо Райков, който в края на месеца ще навърши 70 години. Животът му е разпънат между две епохи – на социализма и на прехода: "Може би оттам тръгва и моето щастие. 35 години в единия начин на живот, коренно различен от другия, и 35 години в другия. Това са две епохи, взаимно мразещи се,..
Тя е актриса, режисьор, театрален педагог. Тя е Вероника Христова и въпреки че преодолява ежедневни прегради с инвалидната си количка, живее за мига и за споделените преживявания. В „Горещо сърце“ ви срещаме с още един човек от екипа на Дневния център за хора с епилепсия в София – човек, който провокира децата да се забавляват и да..
Значимостта на личностите от миналото за съвременните творци, е темата на "Нощен хоризонт" в разговор с п редседателя на Съюза на българските писатели Боян Ангелов . Заедно с нeго се връщаме назад във времето към важни и вдъхновяващи моменти за мястото и ролята на родните ни класици в днешния свят , влиянието им върху нашата..
"Може би преди три години започнах да пиша романа , паралелно с разказите, които изненадващо за себе си, също започнах да пиша по време на пандемията, сподели за "Нощен Хоризонт" проф. Панайот Карагьозов, преподавал дълги години в СУ и автор на новата си книга- "Петте кьошета" . "Петте кьошета" е първият роман на проф. Панайот Карагьозов , който..
Весела и небрежно звучаща като италианска канцонета – така описва себе си оперната певица Кристина Александрова, гост в рубриката „Горещо сърце“. Тя е незряща и от няколко години работи като музикотерапевт с деца и младежи от Дневния център за хора с епилепсия в София. На 44 години Кристина Александрова продължава да сбъдва мечти, да се..
Павликени има своята нова спортна гордост. 77-годишната Надка Денчева смая всички и с майсторство и издръжливост спечели златния медал за ветерани на 50-ия национален мастърс турнир по тенис на маса в курортния комплекс "Албена". Бившата трактористка не се дава на младите , продължава да спортува, готви се за следващия си турнир и е запалена фенка..
Фотографията дава възможност да разказваш. Това каза в предаването "РадиоТочка" актьорът Владимир Карамазов, който е и награждаван фотограф. "В последната година и половина се пренасочих към най-смислената част от фотографията, заради която исках да стана фотограф, защото исках да започна да разказвам моите истории и темите, които мен ме..
Няма никакъв паритет . Във всички области на страната мнението на структурите на актива е нееднозначно и категорично в подкрепа на Ахмед Доган ...
"Убеден съм, че инцидентът е следствие на някаква случайност, непреодолима сила, форсмажор - нещо се е случило, което не е нормално. Не вярвам това да е..
"Защо ГЕРБ и ДПС, кръгът около Пеевски, провалиха заседанието на комисията "Нотариуса", точно когато започна да идва информацията около КТБ ?..
Ясно
Разкъсана облачност