Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Татяна Коцева: До 6 милиона българи ще наброяваме през 2030 година

Работеща икономика и силни стимули ще обърне лошата демографска статистика

"В мерките за подобряване на раждаемостта и подкрепа на семействата и децата , които са залегнали като приоритети в Плана за изпълнение на националната демографска стратегия до 2030 година, няма нищо ново и различно, коментира в предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ проф. Татяна Коцева - социолог и учен в катедра по демография в Института за изследване на населението и човека към БАН.

Изказването ѝ е във връзка с това, че Министерският съвет одобри план за 2020 за изпълнението на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението на България до 2030 година. Приоритетите са забавяне на негативните демографски последици и намаляване на броя на населението, преодоляване на негативните последици от неговото застаряване, както и на последиците от разпространението на Covid 19.

В плана за 2020 година са предвидени мерки и дейности за насърчаване на раждаемостта, създаване на среда, благоприятна за отглеждането и възпитанието на деца, подобряване на репродуктивното здраве и на общото здравословно състояние.

„Края на 2019 година сме под 7 милиона души населението в България. Очаквам до 2030 година най-оптимистично като прогноза да наброяваме около 6 милиона души", заяви още проф. Татяна Коцева.

По въпроса за преодоляване на последиците от разпространението на Covid 19 проф. Татяна Коцева уточни, че трябва да се видят мерките на Министерството на труда и социалната политика по отношение на подкрепа на семействата:

„Тези мерки не са кой знае колко много като брой и като обхват. Една от тези мерки беше свързана с даване на еднократна помощ от 375 лв. на семейства, в които единият член е използвал цялата си платена отпуска и 20 дена от неплатената си отпуска. Това беше допълнителна помощ. За възрастните хора не се сещам нещо да е направено. Предстои за учениците, които ще бъдат в 8 клас, те ще получат някаква помощ и помощта за първокласниците, която е обвързана с доходите от 250 лв. ще бъде увеличена на 300 лв.Това са двете основни насочени директно към семейството помощи".

Проф. Татяна Коцева от Катедра по демография в Института за изследване на населението и човека към БАН беше категорична, че за да има промяна в демографското състояние, трябва да има много силни стимули:

„Доста е оспорвана идеята за повишаване на раждаемостта в условията на пандемия. В България нямаме подобни изследвания за този период. Но според едно изследване на Лондонското училище по икономика и политически науки, правено преди два месеца сред млади хора между 18 и 34 годишна възраст, в пет европейски страни резултатите сочат, че над 50 на сто от разпитаните залагат на стратегията – „отлагане на раждането на дете“.

Когато икономическите условия в една страна се влошат, това е естествена стратегия, коментира проф. Коцева:

„У нас има един лек пик на ражданията от 2004 година до 2010 година. След това следва плавно намаление. Така че бихме казали, че идеята е сега поне да се запазят сегашните нива на раждаемост.“

Трябва да изтече годината, за да се види как ще се отрази пандемията на демографската криза. По повод смъртността данните на Националният статистически институт сочат, че само за последните две седмици на юли и една седмица на май месец имаше малко увеличение на смъртността спрямо същия период за миналата година. А статистиката от 320 човека смъртност от коронавируса за България това е една изключителна малка смъртност"

Като цяло България се отличава с висока смъртност заради застаряващото население, но другите аргументи са свързани с качеството на здравната грижа и нездравословния начин на живот у нас.

За да се обърнат тези тенденции е необходимо подобряване на икономиката и осигуряване на заетост на младите семейства, завърши проф. Коцева.

Още по темата чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

28.07.24 Законите на Мърфи

Изречението на Валентин Димитров от Варна стана победител за месец юли:  Изключенията потвърждават само тези правила, които са им удобни.  Чуйте новите предложения в звуковия файл. 

публикувано на 29.07.24 в 10:15
Михаил Кръстев

Екстремните спортове 21 - 27 юли 2024

Спасителна операция е в ход по Западната стена на К2 . Издирват се двамата известни японски алпинисти Kazuya Hiraide и Kenro Nakajima. ExplorersWeb съобщава, че те са тръгнали от базовия лагер преди 3 дни в опит да изкачат в алпийски стил и по нов маршрут страховитата Западна стена, премината за първи път през 2007 г. от руснаци и характерна с..

публикувано на 27.07.24 в 17:16
Алекс Тоткова

Екстремните спортове 15 - 21 юли 2024

Алекс Тоткова зае 6 място на Световната купа по трудност в Бриансон , Франция. С това 19-годишната катерачка стана 10-а във временното класиране, остават още два кръга наесен. В Бриансон победи Мей Котаке от Япония - страната, която все повече се налага като водеща сила в спортното катерене. Второто и третото място бяха заети от италианката Лаура..

публикувано на 21.07.24 в 13:07

21.07.24 Законите на Мърфи

Рубриката от 21.07.24 година.

публикувано на 21.07.24 в 08:15
Борис Машалов

Борис Машалов - северняшкият славей

Борис Машалов има специално място в българската народна музика. Той е един от първите утвърдени в публичното пространство певци у нас с изпълнения по радиото, с концерти и записи на грамофонни плочи. Роден е в град Севлиево на 30 януари 1914 г. и израства в семейство на потомствени занаятчии и певци. Певческият талант на Машалов проличава още в..

публикувано на 16.07.24 в 03:00
Първо изкачване на Muchu Chhish

Екстремните спортове 7 - 15 юли 2024

Димитър Атанасов победи в най-дългата дистанция на състезанието по планинско бягане "Трявна Ултра" . Той измина 154-километровото трасе за 20:35:12 часа. При жените най-бърза беше Елена Борисова - тя постигна време 27:06:46 по тежкото трасе, с 6300 м денивелация, което включваше два пъти преминаване през билото на Стара планина и минаване през Шипка и..

публикувано на 15.07.24 в 12:53

14.07.24 Законите на Мърфи

Рубриката от 14.07.24 година.

публикувано на 14.07.24 в 08:44