Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Морис Гринберг: За невербалните деца комуникацията е основен проблем

Трябва да има социални политики за предоставяне на технологични помощни средства

Снимка: pixabay.com

Комуникацията е в основата на всичко. Тя е основно право и особено за децата, които имат ограничения в тази насока, това е много сериозен проблем.“ Това каза пред БНР доц. Морис Гринберг, преподавател в Департамент „Когнитивна наука и психология“ в Нов български университет.

Чрез Фондация „Асист – помагащи технологии“ и с подкрепата на УНИЦЕФ, Министерството на образованието и НБУ Гринберг организира трета международна конференция за допълваща и алтернативна комуникация, която акцентира върху нови технологии в помощ на децата със затруднение в комуникацията. В нейното онлайн издание тази година ще бъдат представени 33 доклада от авторитетни специалисти от Норвегия, Израел, Канада, Ирландия, Великобритания. От 6 години фондацията популяризира у нас технологии за допълваща и алтернативна комуникация, които дават възможност на много невербални деца да се изразяват и да се развиват.

Все още може да се желае много, тъй като технологиите струват пари и когато не са подпомогнати чрез различни социални фондове, те не са толкова достъпни, колкото трябва да бъдат, коментира Морис Гринберг в предаването „Преди всички“. 

Снимка: Фондация „Асист – помагащи технологии“

В България има хиляди деца, които се нуждаят от тези технологии още в най-ранна детска възраст. Това не е нещо, което се включва, когато станат на 10 години или на 15 години. Напротив – трябва да се започва много рано и затова трябва да има политики, които да предоставят на тези деца съответните технологии“. 

МОН отделя ресурс за снабдяване с нужните технологии на центровете за специална образователна подкрепа и регионалните центрове за подкрепа на приобщаващото образование. Големият проблем е квалификацията на специалистите, които да работят с тези нови за България технологии, отбеляза доц. Гринберг.

Снимка: БНР

„Ние бихме искали да видим тези средства в списъка на средства, когато се направи оценка на нуждите на едно дете и то има нужда от такава система“, подчерта той относно политиките за подпомагане на социалното и здравното министерство. „Много пъти се забравя, че това са индивидуални средства. Човек не може да говори два пъти седмично“. 

Изоставането в тази насока е общ проблем за Централна и Източна Европа, посочи още преподавателят.

Устройства, генериращи синтезирана реч, са известни от 30-40 години. У нас има навлезли някъде, но не е масова практика. От десетки години в световната практика като допълваща комуникация се използват и ламинирани табла със символи и картинки. „За съжаление в България само тук и там се използва нещо подобно“, каза Морис Гринберг пред БНР.

Интервюто с Морис Гринберг  можете да чуете в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Красимира Хаджииванова

Красимира Хаджииванова: Не познаваме достатъчно децата

" В други държави децата придобиват много повече социални и житейски умения на много по-ранна възраст, които са полезни и практични, а тук липсват. Българското училище не ги учи децата на тези неща. Не ги учи какво ги очаква в живота . Не ги учи на това, което след 10 години ще е реалност за тях".  Това коментира пред БНР Красимира Хаджииванова от..

публикувано на 28.02.25 в 16:34

Пчелари и земеделци се обявиха срещу ветропарковете в Добруджа

Пчеларски организации, сдружения с нестопанска цел и зърнопроизводители се обявяват срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаици върху земеделска земя. През последните няколко месеца с увеличаването на инвестиционните намерения за построяването на нови ветропаркове, в Добруджа нараства и недоволството срещу тях . Някои от общинските съвети..

публикувано на 28.02.25 в 15:50

Петър Ганев: Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната без промяна в курса

Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..

публикувано на 27.02.25 в 13:26

Иван Стойков: За да има ефект инициатива срещу банките, тя трябва да е масова

Днес е новият бойкот на търговските вериги, който този път обхваща и банките. Призивът днес е освен да бъдат бойкотирани хипермаркетите, хората да не плащат и с банкови карти. В 18 часа пред БНБ организаторите ще изнесат допълнителна информация, свързана с банковите такси, както и ефекта от днешния бойкот. "Погледнато назад във времето, към..

публикувано на 27.02.25 в 11:21
Пламена Игнатова

Пламена Игнатова: Борисов е в най-трудната ситуация

Бойко Борисов в момента е в най-трудната ситуация, защото трябва да задоволи всички желаещи страни с техните неформални и неофициални искания.  Това коментира пред БНР Пламена Игнатова от Клуб Z. " От една страна трябва да задоволи Ахмед Доган и неговите хора , защото мнозинството не е стабилно. Трябва да задоволи и неформалното влияние на..

публикувано на 27.02.25 в 10:15

Мироопазване или мироналагане – какво предстои в Украйна?

За какво за се готвим, ако между Украйна и Русия настъпи мир, заявки за което се чуват основно от САЩ на Доналд Тръмп и Русия на Владимир Путин? ООН прие декларация, която може да се отчита като  една от първите стъпки за мира. Според Христо Христов – старши национален представител на България в Ирак по време на втория ни контингент там, има..

публикувано на 27.02.25 в 10:09
Венелин Стойчев

Защо лекарствата за деца у нас не са безплатни?

" Когато децата плащат цената – публичното финансиране на лекарства за деца между солидарността и предразсъдъците" – така е озаглавено проучване, поставящо на фокус темата за заплащането на тези лекарства. Изследването, проведено от Института по философия и социология на БАН, е част от по-голяма инициатива - "Цветно утре за нашите деца", дело..

публикувано на 25.02.25 в 12:06