Платформата "Климатека" отпразнува една година от създаването си:
"До момента нямаше такава платформа в България. Проблемът с климатичните промени е част от ежедневието ни вече и решихме, че, въпреки че 2020-а беше много турболентна и белязана с икономическа и социална криза, не може повече тази тема да няма информация за нея“, каза за БНР Пламена Маринова от платформата „Климатека“.
По думите на Пламена Маринова има голям скептицизъм по отношение на климатичните промени.
"Реално в глобален мащаб има научен консенсус, че климатичните промени съществуват и разговорът, и диалогът са минали на ново ниво, в което се дискутират какви биха могли да бъдат решенията за смекчаване на ефекта от климатичните промени“.
На сайта на платформата "Климатека" има секция за митовете:
"Мисля, че най-често разпространеният мит е, че човекът няма нищо общо с това, че климатичните промени се случват и че не можем да направим нищо, ние хората. Истината е, че ние имаме принос и за причините, и за климатичните промени с нашата икономическа дейност, която допринася за парниковите газове. Другото е, че има как да ги намалим и да имаме по-отговорно потребление и поведение цялостно, за да смекчим тези климатични промени и да се адаптираме към справянето с тях", допълни Маринова.
Според нея прекомерната употреба на пластмаса за еднократна употреба може да бъде заменена с по-устойчиви опаковки, за да не нанасяме вреда на околната среда:
"Един от проблемите, който е свързан с климатичните промени е, че те винаги звучат много далечно и дистанцирано за хората. Чуваме, че нещо се случва на Антарктида, в Амазония, но то е в другия край на света и звучи все едно нас не ни касае. Истината е, че природата е една обща система и това нещо се случва в другия край на света. Със сигурност в някакъв момент ще има отражение и на нашите географски ширини", подчерта Пламена Маринова.
В предаването "Графити по въздуха" Зорница Спасова коментира, че климатичните промени са признати като рискови фактори за човешкото здраве, скоро Световната здравна организация го определи този фактор като най-голямата заплаха за здравето през XXI век.
"Очаква се годишно между 2030 и 2050 година да загинат 250 хиляди души само от преки последици, свързани с изменение на климата, без да включваме косвените последици, свързани със замърсяване на води, недостатъчно водоснабдяване, ниски реколти".
По думите на Зорница Спасова в момента сме в навечерието на голяма промяна в екологичен мащаб и се смята, че имаме 10 години, в които можем да спрем затоплянето на климата и климатичните промени след това ще бъде късно.
"В момента и в България можем да кажем, че сме в период на гореща вълна, въпреки че имахме преминаване на един студен фронт, когато се усети едно захлаждане, особено на нощните температури, което е много важно. Много неблагоприятно е въздействието на високи дневни температури и на нощни температури над 20 градуса, които се определят като тропични нощи и не дават възможност на тялото да си почине".
Повече можете да чуете в звуковия файл.
"Зелени момичета" или „GirlsGoGreen“ е проект, който си поставя за цел да популяризира сред младите жени "зелените професии" и образование. "Проектът започна в началото на май месец, в партньорство с организации от Гърция и Турция, като финансирането на проекта е по програмата "Еразмус +" на ЕС, разказа в "Понеделник вечер" Даниела Тошева, която е..
Почти една трета от енергията добивана в Израел е произведена чрез соларни батерии. В пустинната Негев има огромна слънчева електростанция, в която има батерии, които директно трансформират слънчевите лъчи в електроенергия, а има и кула, в която се затопля течност от небесното светило, от която се добива електроенергия като при ТЕЦ, (за разлика от..
Има огромно забавяне на второто плащане по ПВУ заради неизпълнени реформи. Там е нашият основен пропуск. В други страни има вече трето, четвърто плащане. България вече трябваше да е на четвърти транш , а още не можем да стигнем до втория. Това заяви пред БНР Венцеслава Кожухарова, координатор в екип "Енергия и климат" в Сдружение "За..
"Планета срещу пластмаса" е темата на "Деня на Земята", който отбелязваме днес. Организацията, която координира дейностите по случай празника на планетата, настоява за прекратяване на използването на пластмаса в името на човешкото здраве и планетата. Според нея може да бъде постигнато намаляване с 60 процента на производството на всички видове..
Изложбата "Ледовете на Антарктика" на Марина Великова ще бъде открита на 22 април, в Деня на Земята, на Моста на влюбените до НДК в София. Марина Великова е музикант и музикален редактор в БНР и наскоро посети Антарктида, за да осъществи проекта си "Звуците на Антарктика", който ще завърши в края на тази година. Предстои да представи и свои..
Използването на изкуствен интелект за откриване и почистване на замърсявания в морето е сред иновативните технологии, които ще бъдат представени на провеждащия се днес форум „Синият Лимасол“. Най-големият крайбрежен град на Кипър, търговски и корабен център в Източното Средиземноморие, е включен в мисията на ЕС за постигане на климатична..
Започваме протести и няма да спрем, докато въпросният законопроект не бъде спрян. Това каза пред БНР адвокат Димитър Палов, председател на гражданско сдружение "Ти решаваш" , което в неделя, 14 април, ще бъде част от протестите на екоорганизации срещу промени в Закона за насърчаване на инвестициите, с които се слага край на възможностите..
Лъжа е аргументът, че има обществен натиск против частна детска болница. Става дума за други игри. Това каза пред БНР социологът Кънчо Стойчев, който..
Средният резултат от матурата по български език и литература, провела се миналия месец, е добър 4,3 или 58,4 точки от 100 максимум. Като оценка..
Има неяснота кой ще е втори. Има неяснота около чертата. Има възможност отвсякъде да избие създалото се напрежение . Това заяви пред БНР Първан..
Разкъсана облачност
Ясно