Промените в климата не са просто най-голямото предизвикателство на нашето време, а изобщо в човешката история

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Отвъд Хоризонта'' с Лилия Димитрова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Исторически жеги в Канада през юни, 54 градуса в Съединените щати, стотици горски пожари в Сибир, наводнения и проливни дъждове в Европа и Азия. Крайностите на времето изобилстват, защото това отдавна вече не са капризи, а екстремни явления, които придобиват традиционен характер. Всички климатични експерти твърдят, че плашещата ескалация в температурите, дъждовете и другите прирордни стихии е пряко следствие от глобалното затопляне. 

Британският метеоролог професор Питър Скот подчертава, че шокиращото не са все по-честите и продължителни топлинни вълни, а голямата разлика, с която се подобряват температурните рекорди. В Канада и Съединените щати са отчетени с цели пет градуса по-високи живачни стълбове от регистрираните досега. 

Най-големият пожар в Калифорния, който вече е погълнал територия с растителност равна на тази на град Чикаго, е толкова голям, че сега генерира свой собствен климат. Освен това пожарът Дикси е създал облаци, наречени пирокумули или, буквално, огнени облаци, които причиняват мълнии, силен вятър и на свой ред подхранват огъня.

Горските пожари са често срещани в Калифорния - до такава степен, че местните жители понякога се чудят останало ли е нещо, което да гори. Но поради изменението на климата това лято е особено жестоко.

Метеоролозите признават, че не успяват да прогнозират силата на стихиите, както стана с наводненията в Германия и температурните рекорди в Северна Америка. Необходим ни е международен център с най-мощния и модерен компютър, за да осъществим квантовия скок към климатични модели, които да улавят основните физични явления, предизвикващи крайностите, смята Доналд Уибълс професор по атмосферни науки в университета на Илинойс. Нещо като адронният колайдер на ЦЕРН, подчертава той. 

Един от най-фрапиращите примери за промените в климата и ограничените способности на метеоролозите да предвидят интензитета на природните явления е Олимпиадата в Токио. Преди 10 години, когато Япония е избрана за домакин на летните игри, организаторите подчертават колко меко е лятото в страната и умерени температурите. Днес обаче реалността е съвсем различна - живакът по време на състезанията достига и надхвърля 35 градуса, наложи се и отлагане на събития заради преминаването на тайфуна Непартак. А високата влажност и температура не са никак от полза на атлетите, подчертават кардиолози. 

Организатори и треньори правят всичко по силите си, за да помогнат на спортистите да се адаптират и да покажат най-доброто, на което са способни. 

Но краткосрочната адаптация не отменя мерките за борба с климатичните промени в дългосрочен план. Японските домакини са си поставали за цел почти пълен въглероден неутралитет на игрите, които да проправят пътя за бъдещите екологично чисти Олимпиади. Стратегията им включва изграждането, когато е възможно на временни спортни съоръжения, които след игрите да се използват на друго място или с различно предназначение. Зелената енергия също е сред приоритетите на токийската Олимпиада, като тя се захранва частично с биомаса от завод в град Кавазаки и със слънчева енергия от соларна ферма във Фукушима. Електричество, произведено от водород пък тече в общежитията, къфенетата и тренировъчните зали на Олимпийското градче. 

"Най-важното е да даваш пример, това е единственият ни лост за влияние - да покажем, че нулевата въглеродна икономика е постижима. И ще е полезна за планетата, за хората и за работни места. В противен случай ще е много трудно да убедим Китай и Индия и другите бързо развиващи се страни с въглеродни емисии до небесата, че има по-добра алтернатива, необходима алтернатива, за да решим климатичната криза, "  подчерта Джон Совин от Грийнпис. 

 Учените обаче са на мнение, че въпреки тежките последствия от бедствията и очевидната връзка с климатичната криза, човечеството и политиците продължават да не взимат на сериозно проблема. Професор Уибълс е категоричен, че извънредното климатично положение вече е настъпило и човечеството много е загазило. 

Авторите на британски доклад, изследващ рязкото затопляне в Арктика, предупредиха, че концентрацията на въглеродни емисии в атмосферата вече е прекалено висока. Основателят на Експертния съвет за климатичните промени проф. сър Дейвид Кинг:

Именно това провокира и критиките към полета до ръба на Космоса на милиардерът Джеф Безос. Критици попитаха не можеше ли колосалните суми, хвърлени за осъществяване на космическата разходка, да бъдат използвани за борба с климатичните промени? Джеф Безос обаче подчерта, че причините за стремежа му към космоса са екологични. Според милиардера тежката промишленост трябва да бъде постепенно преместена изцяло в космоса, за да може Земята да не бъде замърсявана.

Нов доклад сочи също, че 2020 година е трета по най-топло време, пета по влажност и осма по най-продължително слънчево греене във Великобритания. Учените обръщат внимание, че никоя друга година досега не е влизала сред първите десет едновременно и по трите показателя. 

Американският пратеник за климата Джон Кери заяви, че светът не може да чака да свърши пандемията от COVID-19, за да се заеме с климатичните промени. По думите му страданието, причинено от коронавируса, ще се увеличи, ако държавите не полагат усилия за борба с глобалното затопляне.

"Основополагащата истина в Парижкото споразумение  е, че дори всяка страна да изпълни обещанията си, макар че много изостават, температурата на планетата все пак ще се повиши с два и половина - три градуса. Виждаме драматични последствия при градус и две десети. Представете си при двойно повече. Не преувеличавам, не паникьосвам, само вярвам в науката. Две и две е четири, независимо, че има политици, които искат да повярвате, че е пет и продължават да пилеят време и енергия." 

Според Кери конференцията на ООН за климата, която тази година ще се състои в Глазгоу, трябва да бъде важен момент в борбата с климатичните промени. По думите му светът няма никакво време, за да се справи с климатичната криза.