Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„След края на историята“ с доц. Александър Сивилов:

Аугусто Пиночет – любимецът на либералите

Доц. Александър Сивилов
Снимка: Стопкадър, Bulgaria On Air

Днес 11 септември се свързва с нападението над кулите близнаци в Ню Йорк. През 1973 г. едно друго важно събитие се случва на същата дата и то е също толкова съдбоносно, колкото нападението над САЩ. Тогава демократичното управление на Чили е заменено с една от най-жестоките диктатури в Латинска Америка. Генерал Аугусто Пиночет започва политически и икономически промени, които ще доведат страната до коренна промяна – такава, която дори днес предизвиква огромни сътресения в обществото. Те започнаха през 2019 г. с масови протести и безредици и продължават и до сега с реформата на обществената, политическата и социалната система.

Странното в този случай е имиджът на Пиночет както у нас, така и по цял свят. Той е прославян от десницата като спасител на Чили от комунизма. Това логично го превръща в привлекателна фигура за всички анти-системни партии и движения в Източна Европа след нежните революции от края на 80-те и началото на 90-те години. Латиноамериканската държава е прославяна като икономическо чудо, а свалянето на демокрацията, смъртта на президента Салвадор Алиенде и мъченията и убийствата на хиляди чилийци лесно се забравят, защото Аугусто Пиночет прилага едно от най-силните оръжия на неолиберализма. Става дума за икономическата програма, създадена от бащата на монетаризма Милтън Фрийдман. Той преподава своята теория за пълно раздържавяване и навлизане на пазара във всички сфери в Чикагския университет. През 60-те години група чилийски студенти учат там и след преврата с подкрепата на американското посолство успяват да предложат на военната хунта идеята за радикални икономически реформи.

Икономиката на Чили е съсипана след като САЩ я задушават в продължение на повече от две години като спират външните заеми, саботират мините, в които се добива мед и спират доставките на резервни части за транспорта. Към септември 1973 г. инфлацията достига 240%.

Реформите на Чикагските момчета са насочени към позитивен бюджет, съкратени са всички държавни и социални разходи, приватизирани са всички предприятия, които са обществени. Основната част от образованието става отново частно, започва прилагането и на пазарни механизми в здравеопазването. Ако погледнем обаче статистиката митовете за икономическото чудо се сриват. Година след като е приложен планът на неолибералите, инфлацията стига до 376%, през 1975 г. е 340% и година по-късно пада до 174%. Най-ниското ниво, до което успяват да я свалят „икономическите експерти“ във времето до 1980 г. е 30% годишно. Цената, която плаща обществото е огромна. Ако след политическите репресии през 1973 и 1974 г. страната е напусната от около 150 хиляди души, а около 1 млн. преминават през концлагерите, от 1976 г. чилийците вече бягат от глад и безработица. Огромна вълна от икономически бежанци тръгва към Канада, САЩ, Франция, Германия и скандинавските страни. За четири години почти 600 хиляди души напускат страната. На всичко отгоре през 1982 г. Чили е ударена от икономическа криза. Всички големи частни банки са застрашени от фалит, а финансовата система е пред колапс. Безработицата отново скача до 20%. Тогава екипът на Пиночет се променя. Новият министър Карлос Контрерас предоговаря външните задължения на страната и с държавни пари спасява трите най-големи частни банки. Част от пенсиите на чилийците са източени в този момент, като тогава се налага и новата пенсионна система с частни фондове. Тя се наложи да бъде реформирана през 2002 и да бъде почти напълно заменена през 2008 г. поради пълният провал и ниските пенсии, които получаваха по-голямата част от хората.

Ако се върнем към кризата от 1982-83 г. ще видим, че чилийците вече са толкова отчаяни, че излизат на протести без да се страхуват от това, че полицията, армията и карабинерите стрелят срещу тях. Това е началото на края за диктатурата. Тя пада през 1989 г., а икономическото чудо започва след това. Реформите в периода на демократичното управление, включващи намеса на държавата в много сектори, успяват да издигнат икономиката на крака.

Резултатът от икономическото управление на Пиночет е едно от най-големите нива на неравенство в света. Богатите 10% от обществото получават над 50% от националния доход. Това е и основната причина за протестите през 2019 и 2020 г. и реформите на политическата и обществената система, които започнаха в латиноамериканската държава.

Но ние продължаваме да вярваме в чудесата на капитализма. През 90-те години чилийски специалисти помагат за нашия преход. В Чили тайните служби на Пиночет направляват промените. Конституцията има анклави оставени от диктатурата. Военните получават амнистия и не са преследвани за хилядите избити обикновени чилийци. Странно ми е как може хора, които се смятат за демократи да почитат сатрапи, които унищожават демокрацията. Всъщност, управлението на Салвадор Алиенде е опасно и за САЩ, и за СССР, защото предлага нов модел, обединяващ демокрацията и социализма. Модел, който през 70-те години е интересен и за Франция, и за Италия, и за целия Източен блок. Естествено големите искат да запазят монопола си и заради това Алиенде загива в запаления президентски дворец.

Въпреки това и днес се прекланяме на неолибералните мантри. Ако някой ви говори за приватизация просто вижте протестите в Чили. Ако ви говорят за чистия пазар вижте колко хора са под линията на бедност в Латинска Америка, която следва този модел още от 70-те. Ако някой ви каже, че е демократ, питайте го дали харесва Пиночет и защо България е единствената страна, която махна името на световно известния политик Салвадор Алиенде от булевард в квартал "Младост".

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Временна организация на движението в Кюстендил заради празника на общината

Въведена е временна организация на движение в Кюстендил и кварталите заради празника на община. Днес се очакват стотици автомобили да пристигнат за празненствата, които ще продължат два дни. Празникът "Кюстендилска пролет" ще продължи два дни Контролът при подходите към града ще е засилен. Има затворени улици и участъци, още..

публикувано на 21.03.25 в 10:29
Мехмед Юмер

Мехмед Юмер: Имамоглу е третата фаза на Ердоган да унищожи Републиканската партия

Арестът на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу е "хроника на един предизвестен арест". Може би малко или много избързаха от Републиканската народна партия с партийния конгрес, коментира в интервю пред БНР журналистът и международен анализатор Мехмед Юмер. "Целта е вътре в системата, която президентът Ердоган утвърждава още от годините..

публикувано на 21.03.25 в 10:13

МОСВ иска от Столичната община предложения за нови площадки за станции за въздух

Столичната община да предложи нови площадки, на които да бъдат преместени пунктовете за измерване на качеството на атмосферния въздух в кварталите "Павлово" и "Младост". Това е поискало Министерството на околната среда и водите от кмета на София Васил Терзиев. От пет години насам екологично сдружение "За Земята" настоява станциите в София да..

публикувано на 21.03.25 в 10:09
Иван Радев

Иван Радев: Авторитарните режими не работят в полза на правилата

" Повтарят се тези инциденти в този регион . Случилото се в Кочани е буквално повторение на случилото се в Букурещ в клуб "Колектив". Това каза пред БНР Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти в България. Докъде стигна разследването на трагедията в Кочани? Николай Николов: Това в Кочани у нас беше през 90-те години на..

публикувано на 21.03.25 в 09:40

Как се приема в САЩ идеята главнокомандващият силите на НАТО в Европа да не е американец

Съобщенията, че Пентагонът обмисля преструктуриране на командването на САЩ и е много вероятно Вашингтон да се оттегли като главен главнокомандващ на НАТО в Европа не се приема с особено въодушевление от част от законодателите, отбелязва изданието The Hill. Мич Макконъл, бившият лидер на републиканците в Сената, смята, че оттеглянето от военното..

публикувано на 21.03.25 в 09:35
Мира Баджева

Мира Баджева: Събудихме се с ново мнозинство, Пеевски влиза през задния вход

Тази сутрин се събудихме с ново управляващо мнозинство от гласуванията през нощта по спорните и важните елементи от бюджета. ДПС-НН са гласували изцяло в подкрепа на управляващите. На други места, деклариралите подкрепата си – ДПС на Доган, не са гласували, коментира журналистът Мира Баджева пред БНР. В предаването "Преди всички" тя..

публикувано на 21.03.25 в 09:35
Ледникът Borebreen на островите Шпицберген (dрхипелагът Свалбард) , Норвегия, архив, август 2024 г.

Отбелязваме Световния ден на ледниците

За първи ще отбележим Световния ден на ледниците - 21 март.  Резолюция на Общото събрание на ООН обявява 2025 година за Международна година на опазването на ледниците, а 21 март - за Световен ден на ледниците, считано от днес. Ледниците са все по-застрашени от изчезване заради затоплянето на земната повърхност, затова и темата на Световния ден на..

публикувано на 21.03.25 в 09:19